13 февр. 2008 г., 13:46

Изгоряла пепел 

  Эссе
1406 0 2
2 мин за четене

Когато вече няма да имаш нужда от мен, ще ме захвърлиш ти като ненужна смачкана хартия, с написани на нея изповеди твои. С ръка ще махнеш недоволно, прокуждайки тези мисли. Аз ще застина там, сред купчината листи, намачкани, накъсани и пожълтели. Сред купчината твои спомени и чувства. Те май отдавна там стоят - във стаята със книгите ти стари. Ще ме раздвижи вятър от течението на отварящите се врати. И ще се понеса над всичките боклуци. Ще мога да премина аз през тях, прихванала оттук-оттам различни букви. А смеся ли ги в изречение, ще се разпали всичко. И в огън може би ще лумне. Искрите весело ще пламнат, ще заиграят сенки по стената. Много страшни картини може би ще видя. Ще видя щастието ръка в ръка с тъгата. Едва ли ще понеча да си тръгна - бих го изгледала докрай - безплатно кино в тъмнината. Един живот, споделял си бил не само с мене. Как светят пламъчета енергично. Едно легло - и канил си не само мене - разгаря се все по-силно. Живот и смърт в едно са вплетени, и устни, и тела прилепнали. Тогава чува се как плъзва огънят по библиотеката, как нежно я прегръща, с галене. А по стената вижда се пътеката с болнично легло в бяла стая. Сподавен вик на мъж, на пода плаче. Страдание и болка го горят. Безпощаден беше огънят към мене, той сграбчи и завлече ме в играта с пламъчетата и сенки на стената. В душата ти горях, сега изгаря те, че няма ме. Гори и стаята с книги остарели. Разчупва се дървото, пада, сгромолясва се. Безброй години, спомени в огъня отиват си. Аз там съм, в ъгъла се свряла. Тук пак не мога да се отърва. Затопля се, все по-горещо става. Все по-горчива става сянката на твоята тъга. Запалвам се, мъничко в края, а после цялата обгърната в оранжевия пламък. Отива си денят в теб, все по-сив става. Превръщам се в пепел, в шепа прах. Разнася ме отново вятърът от стаята, разпръсвам се, изчезвам аз съвсем. Отваряш ти вратата, влизаш. Май все по-сив и уморен. Пристъпваш бавно, леко, да не стъпчеш загиналите твои огнени лета. Докосваш пръсти до пердетата и прах се вдига, когато рязко дръпнеш ги - разкрива ти изгорялата красота. Проблясва във очите ти слънчевият залез, разтварящ се във локвата пред вас. Изгарящо небето е, лъчи играят в изгорялата стая. Горяло е сърцето ти, сега е само пепел.

© Яница Григорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??