3 мая 2007 г., 12:28
Изкуството да надмогваш страха
2 мин за четене
Всеки живот е ценен и всеки един от нас трябва да се бори за него, трябва да надвие страха си, да оцелее. Но колко от хората се справят с това? Има ли такива, дето са се научили да превъзмогват онова, което ги боли, и да надделяват над страховете си? Има! Но са малко. Защото да се изправиш срещу проблема очи в очи - това си е изкуство, а с изкуство се занимават само майсторите.
Когато си уплашен от нещо, когато ти е криво, когато се чувстваш смазан и ти се иска да изчезнеш от света, когато твоите мъки и отчаяние са повече от радостите - ти се страхуваш. А не бива! Няма хора, които не се страхуват, има само повече или по-малко можещи да овладяват себе си и своите емоции. Когато опасността стои пред теб, когато злото чука на вратата ти и дори ако трябва да умреш - бъди смел. Не свеждай глава и не се предавай, не казвай, че си победен. Това е изкуството да надмогваш страха, да покажеш на света колко си силен, да устоиш на изпитанието на живота докрай. Това е вечната борба между човека и неговите чувства, борбата за власт над самия себе си. Да се поддадеш на страха и да се размекнеш, да позволиш той да те надвие и да загубиш личността си - това е пагубно и недопустимо. Човекът е пламък -горещ, светъл, силен, а кого не го е страх от огън? Какво тогава е страхът и защо да не можем да го превъзмогнем? Каквато и да е ситуацията, каквото и да си направил и каквото и да те очаква, съдбата си е съдба и с нищо няма да я промениш. Защо тогава да изпитваш уплаха, от какво? Животът си тече и "какво тук значи някаква си личност"? Кого го интересува на този свят, че теб нещо те тревожи, че искаш помощ и че не всичко е наред? Никого. Затова защо да се страхуваш? Но пък всички понякога ги е страх... Просто майсторите в изкуството да превъзмогват страха се справят много по-лесно от всички обикновени хора. Но това изкуство изисква само сила, самочувствие, безразличие към това, което те зове. Светът пулсира под краката ти, природата около теб е жива, какъв по-голям стимул от това да надвиеш своя страх, да бъдеш малко повече от него, да бъдеш майсторът на човешката душа, оцелявала винаги досега, калена от вековете, справяща се с всичко?
Марк Аврелий споделя: "Човешкият живот е един миг..."
Трябва ли той да е уплаха, сълза или страх? Ние сме силни, просто трябва да се досетим за това точно тогава и да дадем всичко свое, за да направим този миг не тъга, а усмивка...
Когато си уплашен от нещо, когато ти е криво, когато се чувстваш смазан и ти се иска да изчезнеш от света, когато твоите мъки и отчаяние са повече от радостите - ти се страхуваш. А не бива! Няма хора, които не се страхуват, има само повече или по-малко можещи да овладяват себе си и своите емоции. Когато опасността стои пред теб, когато злото чука на вратата ти и дори ако трябва да умреш - бъди смел. Не свеждай глава и не се предавай, не казвай, че си победен. Това е изкуството да надмогваш страха, да покажеш на света колко си силен, да устоиш на изпитанието на живота докрай. Това е вечната борба между човека и неговите чувства, борбата за власт над самия себе си. Да се поддадеш на страха и да се размекнеш, да позволиш той да те надвие и да загубиш личността си - това е пагубно и недопустимо. Човекът е пламък -горещ, светъл, силен, а кого не го е страх от огън? Какво тогава е страхът и защо да не можем да го превъзмогнем? Каквато и да е ситуацията, каквото и да си направил и каквото и да те очаква, съдбата си е съдба и с нищо няма да я промениш. Защо тогава да изпитваш уплаха, от какво? Животът си тече и "какво тук значи някаква си личност"? Кого го интересува на този свят, че теб нещо те тревожи, че искаш помощ и че не всичко е наред? Никого. Затова защо да се страхуваш? Но пък всички понякога ги е страх... Просто майсторите в изкуството да превъзмогват страха се справят много по-лесно от всички обикновени хора. Но това изкуство изисква само сила, самочувствие, безразличие към това, което те зове. Светът пулсира под краката ти, природата около теб е жива, какъв по-голям стимул от това да надвиеш своя страх, да бъдеш малко повече от него, да бъдеш майсторът на човешката душа, оцелявала винаги досега, калена от вековете, справяща се с всичко?
Марк Аврелий споделя: "Човешкият живот е един миг..."
Трябва ли той да е уплаха, сълза или страх? Ние сме силни, просто трябва да се досетим за това точно тогава и да дадем всичко свое, за да направим този миг не тъга, а усмивка...
© Петя Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
За да надмогнеш страха си, трябва да се изправиш срещу него, което е много трудно!!!
-
Много хубаво!Мнго ми помогна!Мерси
-
Браво!МноГо е добро!Много ми помогна!
-
Благодаря, Крис
-
Браво много ми хареса
-
Благодаря ви за мненията Калина, всъщност очаквах това, което ти казваш , а причината е че просто есето е писано преди 6 години - в 8ми клас :P Естествено няма задълбоченост Само експериментирах, но се оказа, че наистина в този раздел се чете между редовете! Радвам се
-
Харесва ми!
Поздрав! -
Петя, хубав замисъл, мила, но аз мисля, че си спестила малко задълбоченост. Карала си го отгоре, отгоре, следващият път като седнеш да пишеш нещо подобно, ти препоръчвам да се задълбочиш повече... Така ще откриеш още много неща, които да кажеш по темата ! 5 от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
