Измерението на мечтите: Сила

Мечтах, в онази бурна нощ, за сила. Както бурята навън беше някак несломима, така и аз мечтах да бъда. Исках да имам мощ, исках да не съм безсилен. Мечтах, че вече няма да се чувствам така, както се почувствах онзи проклет ден. Обещах си, че вече никога няма да бъда същият!

Мечтах и че вече ще имам силата да казвам само истината, че няма да се страхувам и скатавам от отговорност. Обещах си, че това ще продължи, докато съм жив. Заклех се, че няма повече да пилея от времето си, заклех се, че ще се боря със сивите докато мога, и заради това ще стана силен.

Мечтах, че този пълен с низост свят ще бъде почистен и низостта ще бъде премахната. Мечтах, че ще помогна това да се случи с новите ми сили! Мечтах! Мечтах, че няма да ме спрат, че няма да пречупят духа ми, че ще получат заслуженото си! И аз ще бъда този, който ще ги накара...

И вече знаех, че на моя страна е правдата!

            Знаех, че аз печеля войната! Разпознавах правдата от лъжата!

                        Вече чувствах, че се усъвършенствам, вече бях сигурен, че сивите ще бъдат победени от мен!

... и дойде времето, когато те трябваше да се изправят пред мечтите, които отричаха,

                                                                       да се молят пред мечтите, които отричаха,

                                                           и да паднат пред мечтите, които отричаха!

... и нямаше да падна никога от сивите!

... и нямаше да изгубя пътя!

... и нямаше да се съмнявам в правотата на моята истина!

... и нямаше да се скрия, щях да понеса своята отговорност!

... и нямаше да обвинявам мечтите си, за своите несполуки!

... и нямаше да спра да се боря!

... и на крилете на надеждата, аз протягам ръка и излитам, способен да летя, защото най-накрая победих сивите в борбата за своята душа!

...

„- Глупак, заблуден от собствените си илюзии, ти си проклет никога да не видиш Светлината, за която толкова често говориш с неприлична гордост! Какво ще кажеш в своя защита?!”

„- Че Тя е точно пред мен!”, отговорих на сивите аз!

„- Глупак, нали знаеш, че времето няма връщане назад! Не ни казвай, че това не те интересува – интересува те и още как! Ти си изпълнен със страх, не ни лъжи – ние знаем, че е така!”

„- Може би всичко това беше мечта, може и още да съм слаб, но няма да се спра! Заклевам се, че отсега аз тръгвам по пътя, по който ме водят мечтите! Някой ден, заклевам се, ще ви накарам да си платите!”

И така, облян в пот, събудих се от мечтата!