Ей така, като няма какво да правя на работа и си мисля ли мисля, за разни неща.......разсъждавам си или поне симулирам този процес.Мисля си и за глупави и за хубави и за ненужни, за всякакви неща........И в този дълъг и труден мисловен процес ми идват разни прозрения, едни такива лични, банални, интересни поне на самата мен.Но да споделя по темата, жената.От личен опит, нали се възприемам и минавам за такава......Така де, жена съм все пак.


            Жената е като вода, опиташ ли се да я задържиш, тя през пръстите ти изтича.
            Жената е като огъня. Има нужда да я разпалваш с любов и страст.
            Жената е като вятъра. Навсякъде около теб е, но не можеш да я уловиш и в клетка да я затвориш.
          
            И сега като знаеш какво е жената бъди мъдър и действай умело:
            Направи коритце в своите шепи и водата тихо в тях да стои.
            Направи огнище и огъня там приюти.
            Направи хвърчило, с което вятъра да играе.

            Не успя ли да задържиш за дълго жената?!? - Тогава не се опитвай да я сравняваш с природни стихии и най-невероятни неща.......Не можеш я разбра и описа. Тя е просто жена.Всеки път пълна с изненади, една от друга по-разлнични...