Награда или наказание е да си жена? Силен или слаб пол сме? От Бога или от дявола е пратена жената? Всяка жена светица и/или грешница е? Аз като жена кое от двете съм повече? Пасвам ли напълно на съвременното определение за жена или се вписвам в по-старомодните клишета? Просто избирам да бъда жена с цялата божественост и дяволитост на това понятие. Не съм нито светица, нито грешница. Аз съм и двете!

     Ако една жена не носи нотка сладострастие поне, не би била жена. Тя я излъчва с походка, поглед, думи, жестове, поза на тялото и съм склонна да приема, че е точно така устроена, защото Бог е преценил, че само такова същество може да накара силния мъж да бъде покорен от нежната й власт. Жената е деликатно същество и не чак толкова. Внезапно разразяваща се буря и огън, пламващ от една искра, ала лесно може да се потуши от нечии мъжки ръце ласкаво обвили крехкото женско тяло. Жената е красива, за да привлече първо с тяло, а след това да задържи обикналия я мъж с душата си. Мъжкото сърце първо обиква с очите си, а после с душата си.

       Всеки мъж желае до себе си светицата и грешницата да са въплътени в жената до него. Той търси този образ къде ли не, а истината е, че всяка жена носи в себе си тези черти. Жените сме толкова различни една от друга, но все пак сме от един калибър. С нищо една жена не превъзхожда останалите жени, защото във всички нас има едни качества и недостатъци, но какво ще покажем пред света или дали въобще ще се осмелим да покажем нещо, зависи от обстоятелствата, настроенията ни и половинката ни. Никой мъж не иска само светицата, но и никой не иска само грешницата. Мъжът обича и двете, затова и с двете трябва да има дълбоки изживявания.

     Сложността на женското сърце е обвита в тайнственост. Емоциите преливат в него и се сменят с бясна скорост. Понякога и за нас, жените, е трудно да се разберем. Глупаво и наивно звучи, но е истина. Раздвоява ме се в решенията си и те ни карат да постъпваме грешно. Подлъгваме се по очакванията си, защото оставаме някъде в себе си малки момиченца, които лесно могат да се подлъжат с обещания за най-сладките и изкушаващи неща в света. Надяваме се и вярваме, защото искаме да бъдем щастливи. Доверяваме се, защото очакваме чудеса, очакваме сбъднати мечти.

      Когато женското сърце е ранено обаче, то е свиреп звяр, дори и при тези жени, които наглед изглеждат като светици. Болката и разочарованието могат да ни преобразят. Ранената от мъж жена става отмъстител, дори и красивото й и нежно лице да не издават такива наклонности. Помислете отново дали жената е само светица или само грешница. Какво ли крие женското сърце от мъжкия свят? Може да скрие абсолютно всичко без мъжа да подозира. Ние сме пъзел, който може да остане ненареден.

    Добре, че съм се родила жена, за да се наслаждавам на греховността и божествеността претворени в мен.