Животът ли определя избора ни, или изборът определя живота ни? Знам ли? Изборите, които правим, несъзнателно влияят на живота ни оттам нататък. Според това какъв избор сме направили получаваме и съответното отношение. Лошите избори, макар и неосъзнати, понякога водят до грешки, за които ще съжалявам твърде неприемлив период от време. Избор винаги ни се дава, въпросът е до колко той ни харесва. Това, че понякога имаме свобода на избора, колкото папирус в ураган, си е нещо съвсем различно. Та, явно се опитвам да разсъждавам над това, че изборът малко или много определя живота ни по начин, по който все още не сме дорасли да съзрем.

От друга страна, понякога се раждаме с направени избори. Не от нас, може би не и от родителите ни, макар понякога това да е точно така. Изборът го е взел някой преди стотици, стотици години, когато е направил малка грешка, коствала му много, и за която и ние ще трябва да плащаме; и тези след, и след, и... нас. На това му се вика, че животът определя избора, защото понякога, дори и с редица от правилни избори, пътят напред е широко затворен. Тоест, мислиш си, че имаш голям избор и животът е пред теб, но всъшност изборът е ... че нямаш такъв. Имаш си гьолче и там ти е писано да си джвакаш. Тук ще цитирам няколко думи, които по един странен начин казват точно написаното преди малко: „Фантазиите трябва да бъдат нереални, защото моментът... секундата... в която вие получавате, това което търсите. Вие не я желаете повече. За да продължи да съществува, желанието трябва да има обекти, липсващи постоянно. Не е "то" което вие желаете, а фантазията за него. Това е имал предвид Паскал, когато е казвал, че ние сме само тогава щастливи, когато мечтаем за бъдещото щастие. Бъдете внимателни какво си пожелавате, не защото ще го получите, а защото сте обречени да не го желаете, когато го имате. 

В крайна сметка, това е спор, подобен на това за кокошката и яйцето. Никой никога няма да разбере как е станало и как ще бъде. Остава ни единствено надеждата да сме там, за да го видим.