За живота и смърта. Всеки има свой собствен свят - свят на мечти, който е
непокътнат и недосегаем. Понякога самите ние го изграждаме и заживяваме в него.
Бремето на ожесточения живот става непоносимо и много често човек се уединява в
илюзиорното си битие, където няма злоба и ненавист, престъпност и отчуждение -
там, където царството на бляновете те прегръщя нежно... На място, в което
действителността и илюзията се сливат и стават едно неразделно цяло. Много често
в нашето съществуване ние губим поне по една частичка от този свят. Разбиват
нашето сърце, пренебрегват ни, срещаме неразбиране, омраза… Но връщане назад
няма - падаш, ставаш и продължаваш. Животът е серия от уроци, които трябва да
бъдат изживени, за да бъдат разбрани. Опитът калява духа и дава сили на разума.
Най-добрият начин да се подготвиш за борбата със страшния живот е, да започнеш
да живееш. Макар че загубите понякога струват прекалено много, човек трябва да
се примирява. Всеки ден ние се разделяме с нещо и тази непрекъсната раздяла ни
се вижда страшна. Понякога усещаш, че темпото на живота е прекалено бързо и не
можеш да се адаптираш към промените. През цялото си човешко съществуване се
бориш и не спираш да се на-дяваш, че ще получиш заслуженото, докато не ти
нанесат съкрушителен удар, от който едва се съвземаш. Толкова несправедлив ни се
струва понякога този свят и сякаш дните на печал са много повече от тези на
радост. Щастието и нещастието се редуват така, както се сменят денят и нощта.
Болката и самотата намаляват, когато са споделени. Човек греши, ако се доверява
изцяло, но ще сгреши още повече, ако изобщо не се доверява. Без верни приятели
си един самотен остров. Ето защо е важно да бъдеш бавен в избирането на приятел,
но още по-бавен, когато го заменяш. Много страшно е да загубиш скъпо същество,
сякаш се разделяш с една огромна част от себе си. Започваш да обвиняваш целия
свят и се питаш къде е непростимото. Но яростта и самокритикуването не могат да
помогнат. По-някога е полезно да бъдеш егоист. Защото, ако прекарваш живота си,
тревожейки се за това как ще се чувстват другите, забравяш да мислиш за това,
как се чувстваш ти. Човек никога не е изживял дните си пълноценно. Винаги има
нещо, което, улисан в проблемите на ежедневието, пропуска. Затова – забавлявай
се. Има толкова добри дни, които си пропуснал през годините. Загубата ни
съпровожда навсякъде, тя е едно бавно умиране на света. Животът не е отделен от
смъртта. Само така изглежда. Причините, поради които губим нещо, понякога са в
самите нас. Често го оставяме да си отиде и не го оценяваме, докато го имаме, и
разбираме стойността му, едва когато го загубим. Вероятно прекалено много се
вкопчваме в дребнавите неща и оставаме слепи за истински ценното. Забързани да
грабнем всевъзможното от света, обръщаме гръб на онова, което губим. Но ние не
сме тук, за да вземем, каквото можем от живота, а и да му дадем, каквото можем.
Загубата не е от днес или от вчера, тя върлува, откакто свят светува. Човек
понякога оставя доброто да му се изплъзне и дори не прави опит да го задържи.
Накрая ние ще си спомним не думите на нашите врагове, а мълчанието на приятелите
ни. Мечтай, ако ще живееш вечно. Живей, ако ще умреш днес. Всеки човек умира, но
не всеки се ражда. Този, който е дошъл на този свят, има изключителната
привилегия да живее. И независимо дали човек ще бъде победител в борбата със
страшния живот или победен, важното е да осъществи тази борба. Винаги ще има
възходи и падения, но без значение колко пъти си паднал, важното е съумееш да се
изправиш. Нашето битие е едно пътуване към неизвестното и тайнственото.
Независимо от това какво си мислим, че се случва след смъртта , ние трябва да
направим всичко възможно всеки живот да завършва с достойнство и почит Любовта -
това е нещото, което кара света да се върти. Това е чувството, което ти дава
усещането за щастие - кара те да се чувстваш потребен, да осмисляш живота си.
Усещането, че си жив! Любовта е дар от Бога и има безкрай много проявления -
Детето, което те гледа с най-открития и безкористен поглед, смее се срещу теб и
ти казва: "Обичам те!". В такива моменти знаеш защо си тук, разбираш, че би
изстрадал много неща, за да можеш да чуеш тези думи отново и да усетиш, колко са
истински, красиви и чисти Тогава, когато има любов можеш всичко - живота е
красив, обагрен, смислен, ти ставаш по-добър, по-чист, по-съвършен. Обикваш и
себе си и всички около теб