Животът не е приказка, момиче!
Чувствала ли си се така, сякаш светът се върти около един човек, около едни очи, около една усмивка и дори не можеш да дишаш, без да мислиш за тях. Ала той не знае за какво изпитваш ти и си мислиш, че никога няма да отвърне на чувствата ти.
Ала, какво стана, нима се случва наистина или това е поредният сън - та ТОЙ ти отвърна на чувствата, призна ти, че и той изпитва нещо, призна ти, че те харесва и че би се радвал да бъдете заедно. Хубаво е, а? Не става ли животът една приказка в този момент? Естествено! Та той, принцът, за който мечтаеше толкова дълго време, е на вратата ти и те чака с усмивка, протегнал ръка към теб и точно ти си готова да тръгнеш с него дори накрая на света, защото това е Той и... бум!
Както казах - животът е приказка, а чувала ли си че във всяка приказка има една мащеха, една вещица, която е готова да ти се усмихва галантно, докато ти подава отровната ябълка? Нека кажем, че в моя случай злата вещица (в мъжки вариант) и принцът бяха едно цяло. Докато го гледах в тези прекрасни очи, а ръката му държеше моята, отхапах, нищо неподозираща, от отровната ябълка, носеща името любов и в следствие, на което за малко да се убия. Моят принц - момчето, за което мечтаех цял живот, заби ножа в сърцето ми, докато аз, глупачката, бедната Пепеляшка, вярвах, че чудесата ставали реалност!
Чувствата са толкова гадно нещо, особено, когато не можеш да ги контролираш и заради тях си способна да изядеш съвсем доброволно отровната ябълка от ръцете му. Гласът в съзнанието ми крещеше: „Съвземи се, момиче, чудеса не стават, има нещо гнило в цялата тази история", ала сърцето продължаваше да шепти: „Вярвай му, той е този, който обичаш и той също изпитва нещо към теб, какво може да се обърка?" Ами, нека кажем, че целият живот може да се обърка.
Повярвайте ми, в живота е трудно да вземеш правилното решение, защото много често грешното решение е по-бляскаво, привличащо погледа като магнит, а вярното е незабележимо, бледо и просто, ако не се взреш по-добре в търсенето му, няма да го видиш. Но, за бога, отвори си очите дори да е необходимо да заглушиш гласа на сърцето си, защото в противен случай може да стане прекалено късно! Защото всяко момиче, влюбено в „принца" би изяло отровната ябълка и дори няма да го забележи, докато не падне безжизнено в краката му и вече наистина няма връщане назад.
Но, умът ми отново крещи: „Животът не е приказка, момиче!" и аз тъжно навеждам глава, защото сърцето ми все още шепти: „Какво е една ябълка пред това да бъдеш щастлива с този, който искаш"... дори да бъдеш мъртва след това.
© Гергана Петкова Все права защищены