klemenTINA (Калина Томова)
67 25
28 июн. 2008 г., 00:18

Кафе за душата 

  Эссе » Другие
1996 0 5
1 мин за четене

                                                      Кафе за душата

Чаша топло ароматно кафе може да достави такова удоволствие понякога! Сядаш ритуално бавно, вземаш внимателно в ръцете си димящата чаша и отпиваш горчива глътка с такава наслада, сякаш в нея е вложена цялата благост на този живот! Колко е хубаво! Когато в душата ти е създадена атмосферата на триумфа, тя се счита за неоспорим победител, пък макар и само за един кратък отрязък от време.

Душата заслужава това усещане! Друг е въпросът кога можем да й го поднесем. Защото не всеки път чашата горещо кафе ще й въздейства по този начин. Има значение как сме настроени, колко са ни затиснали безконечните проблеми, докъде сме затънали в блатото на живота и дали можем да се отскубнем за малко нагоре или дъното безпощадно ни тегли към себе си.

А така ми се иска по-често да сме способни да можем да поднасяме този безплатен подарък за душата си - да я накараме да се почувства специална, почитана, ухажвана и обичана! Поне докато отпива глътка по глътка, ритуално бавно от уханната течност, черна като този живот, но ароматна като прелестите, които могат да се срещнат из него. Иска ми се да преобладава букета от аромати, който дълго да ухае в душата, дори и когато чашата вече е празна!

 

Чаша ароматно кафе за твоята героична душа! Поднеси й го - с много внимание, с почести, с истинска страст! Тя заслужава!

© Калина Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • На всички - с благодарност и най-светли чувства!
    Бъдете себе си и изразявайте това, което сте!
    Винаги ще се намери кой да ви разбере!
  • Харесва ми ,че нещо толкова обикновено,може да бъде представено по такъв необикновен начин.Поздрави!
  • Колко истини "Има значение как сме настроени, колко са ни затиснали безконечните проблеми, докъде сме затънали в блатото на живота и дали можем да се отскубнем за малко нагоре...", но не трябва да позволяваме "дъното безпощадно ни тегли към себе си". Ако ние не се погрижим за себе си и мира в душата ни, едва ли някой друг би бил способен да го стори.
  • Много хубаво и вярно е написано. Даже сега ще си направя кафе с мляко и ще си го изпия на терасата, докато гледам морето. Чудесно усещане дава това есе. Поздравявам те за него.
  • Чудесна мисъл! Задължително е човек да се погрижи за душата си, да си направи малък подарък, да изживее нещо красиво! А защо не и с чаша хубаво кафе? Сега отивам да си направя, и даже ще му сложа сметана!
Предложения
: ??:??