5 янв. 2005 г., 10:15
3 мин за четене
....На Дени /сестричката ми/ с много обич.
И на всички жени, които се борят
и запазват някъде облика на малките момиченца....
Когато - тогава...
Безмилостно те смачка горчивата, натрапчива миризма на града и те удря слузестото тяло на разложението в крайния квартал, когато правиш дълбок поклон на някого от каймака, а джоба му се оригва от преяждане....
Бакшиш?! – естествено... малко...
Колкото – толкова –
за цигари и такси след полунощ...
И после тягостното мълчание на стените в квартирата,
блъскащите капки в банята.
Объркваш се, оплиташ се в отражения и се затягаш докато се задушиш в собствената си умора.
Откъсваш се и се потапяш в блаженството на леглото. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация