Любовта е зеницата на човешкото чувство, тя е най-красивото нещо на света.
  Но както слънцето има лъчи и петна, както огънят има способността за изгаря
  и да топли, така и любовта има своя светлина и сянка, своя ласкава топлина
  и своя изпепеляваша жар.
  Любовта обогатява необикновенно целия ти живот.
  Тя си пробива път в тялотото ти и се гмурка в дълбините на сърцето ти.
  Любовта е единственото чувство на света, което когато се разгаря снема
  всички бариери в живота. Никое друго чувство не може да сближи така двама
  души, освен може би, майчината любов, която слива в едно майката и детето.
  Любовта е най-висшата проява на човечността - висш вид на близост между двама души.
  Любовта е също глад, глад по един човек, чувство на невероятна необходимост
  от него.
  Тя е едновременно и розово разкрасяване на любимия човек и ренгенов поглед
  в него, за да бъде той винаги такъв, какъвто трябва да бъде - мил и отзивчив.
  Тази сплав от заслепяване и далновидност носи на хората много ярки надежди,
  но и страшни разочарования.
  Поради това е нужно преди всичко - свръхпроницателност, или дълъг изпитателен период за да се разбере какво е любовта...
  Щастие или нещастие?