В българия 10 процента от населението не са завършили гимназия, а 4 процента дори нямат начално образование. Вероятно много хора се питат защо това е така ?
    Аз искам в съвременното българско училище всеки ученик да си избира предметите, които да изучава и също така учителите да обясняват материала на учениците колкото пъти се наложи, за да бъде разбран. Бих желала  също в днешното родно училище дисциплината в часа да бъде по-подходяща за провеждането на урока.
    В днешно време учениците ходят на училище с нежелание, защото не им е интересно по време на час. Аз ги разбирам, защото и на мен ми е отегчително в някои от предметите. Много от моите съученици се питат защо трябва да учим история, или биология, или пък география? Как в бъдеще ще ни помогне теоремата на Талес? Дали всички преуспели хора знаят какво се е случило през 453 година по нашите земи? Отговорът е не. Защо тогава ние трябва да учим тези “излишни”, “ненужни” неща? Защо трябва в не малко натовареното ни ежедневие да се затрупваме с подобна информация? Не трябва да се учат нещата, които не могат да привлекат вниманието ни, защото просто няма да ги научим. Има си хора за всичко и това, което на мен не ми е интересно, ще го научи някой друг и всичко пак ще бъде предадено.
    За да разберем трудния материал в училище, трябва някой да ни го обясни - затова са и учителите. Те са хората, които ни помагат по трудния и дълъг път на учението. Уилям Артър Уорд изразява мнението си за учителите по този начин: „Посредственият учител разказва. Добрият учител обяснява. Най-добрият показва нагледно. Великите учители вдъхновяват.“ В днешни дни е много трудно да се намери учител, който да вдъхновява, да не казвам дори невъзможно.  Но какво им пречи на повечето даскали да си обяснят урока, ако се наложи по 2-3 пъти. Та нали тяхно задължение е да ни научат на нещо? Една приятелка сподели с мен случка в училище: “... днес  по математика взехме някакъв много труден урок. Разбира се, никoй не разбра как се решават тия задачи от първия път и учтиво помолихме госпожата да ни обясни отново, но тя каза, че ние не сме били внимавали и не сме я слушали, затова нищо не сме разбрали...“ Не ми беше трудно да и повярвам, защото всеки от нас се е сблъсквал с такива учители, които при мисълта да повторят нещо, или пък, не дай си боже, да потретят, изпадат в истерия. Е, как да влизаме в часовете на такива даскали?
    „За провеждането на един пълноценен урок е нужна тишина и внимание от учениците” - това ще ви каже всеки, който попитате на тази тема. Наистина, на учителите не им е лесно да се „преборват“ с учениците за малко внимание, но вината не е само в нас. Щом не слушаме в час и си говорим не с учителите, а с  другарите, значи не ни е интересно. За да бъде спокойно в един час, преподавателят трябва да предава увлекателно урока и да е сигурен, че нещо ни е останало в главите след биенето на звънеца и това не е било просто загубено време. За жалост са малко учителите, които наистина успяват да се справят с тази тежка задача. И точно поради тази причина в часовете обикновено е пълен хаос.
    Ако нещата в училищните заведения продължават по същия начин,  образованите в страната биха станали още повече…