Тази вечер ме попитаха какво искам от живота. Беше въпрос, зададен просто ей така на приятелско събиране и знаех, че отговорът надали наистина вълнува някой от присъстващите. Аз отговорих, че цяла нощ няма да ми стигне да изброя всичко, което искам от живота. На прибиране към вкъщи въпросът ме накара наистина да се замисля. Какво искам от живота? Добро семейство? Имам го. Верни приятели? Имам и тях. Любим човек? Да, макар и да не е винаги до мен знам, че там някъде има някой, който ме обича заради самата мен. Здрава съм, млада съм, щастлива съм... имам толкова много. Иронията е, че мислейки за отговора на този така сложен въпрос това са последните неща, които се появяват в ума ми. Причината е, че ги имам и като човек е дълбоко заложено в мен да не оценявам това, което имам. Наскоро прочетох един цитат – „Само помисли колко щастлив ще бъдеш, ако загубиш всичко, което имаш и след това го получиш обратно.”
Страх ме е дори да се замисля колко вярна е тази мисъл. Имам нещо, с което не всеки ...