31 окт. 2009 г., 19:23
2 мин за четене
Какво ми се случи вчера
Разговарям с теб и съдружниците ти, докато с почти перверзно удоволствие наблюдавам учудения ти поглед. Изобщо не очакваше да видиш това, нали? Мислеше, че все още съм онова нещастно, нуждаещо се, жалко момиченце, затънало до гуша в безсмисления си копнеж по теб. Мислеше, че вашата липса на професионализъм няма абсолютно никакво значение в случая, защото можеш просто да ми пуснеш малко от неустоимия си чар и ще направя каквото искаш. А какво се случи всъщност...
Хиляди пъти съм мечтала за подобна ситуация, но никога не съм вярвала, че може да се случи. Седнала съм срещу теб. Красива. Интелигентна. Студена. Чувствам как прогнилото ти съзнание се плъзга по мен одобрително. Очите ми спокойно срещат твоите с тиха насмешка. Мога да те смачкам само с една дума... въпреки че още те обичам. Любов, за която никога няма да разбереш. Не съм щастлива без теб. Но поне не съм изпълнена с омраза към себе си заради всичко, което ти позволих да ми причиниш. Чувствам се все по-до ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация