1 мая 2015 г., 00:04

Какво съм аз

1.1K 0 0

                                       Какво съм аз

 

Сърцето ми е свито и наранено и въпроси ме връхлитат безброй.

    Колко бързо живота излетя...

Обръщам се назад и се питам какво бях аз през тези години?

    Дете, бродещо по прашния път с напукани крачета от селската

пепел.

    Девойка свенлива с приведен поглед, майка, родила три деца, приятел, с подадена ръка за помощ, на родината обич дарил.

     Да аз бях всичко това. Но кога бях себе си, кога? Попитах ли сърцето си защо страда, докоснах ли душата си тъжна, усетих ли нежност в изречени думи?

Бях ли любима дарена с любов?

        Не! Животът ми беше войнишки!

Дали за това съдбата ме закичи с чувства нежни, топлина и любов.

       Тежат годините и времето лети, обич ме изгаря, като пеперуда трептя и как всичко да посрещна в нощта.

          Дар Божи ли е в живота суров или съдбовно наказание, че не намерих себе си

в пътя.

Дано била съм човек и такъв да остана.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...