Какво за мен е той?

Отново разплакана крача напред. Заставам на ръба на една скала, готова да скоча и да се предам. Дори и не проумявам какво съм на път да направя. Поставям ръце на лицето си и започвам да се дера с нокти. Заставам на колене, плача с глас и в един момент се обажда глас, който ми шепне: "Не го прави! Остани тук, за да го обичаш и пазиш." Бавно си показвам лицето, изправям се, но продължавам да плача. Един глас не спря да ми шепти думи и изречения. Изведнъж настъпва тишина...              

- Хей, къде си? - казвам аз.

Но мълчанието продължава. Имам достатъчно време, за да обмисля какво да правя. Изведнъж отново чувам глас.

- Момиче, затвири очите, седни, разтвори ръце, за да бъдеш готова да прегърнеш света, когато отговориш на въпроса си. А той е: "Какво за теб е той - твоята любов?"

Онемявам щом чуя за думата любов. Тази любов. Тази любов, така красива и така зла. Като малка вещица съсипала живота на хиляди хора и като малка фея обсебила други. Какво за мен е той ли? За мен той е красотата. Белият ден, слънчевата усмивка, светлината, облаците, дъждът, луната. Общо взето той е всичко, за което се сетиш. Но защо избрах точно него? Защо сърцето ми тупти единствено за този човек? Възможно ли е това да продължи докрая? Какво е той за мен?...  Единственото, в което той се превърна след края на нашата приказка е една мечта. Мечта за малко радост, малка прегръдка, малко любов - дори и много сълзи! Готова съм на всичко за този човек. Той ме държи права, прави ме силна към непосилното. Научих се да бъда добра, благодарение на него. Научих се да вярвам, но най-важното - научих се да обичам и да бъда истински обичана!Намирам смисъл във всичко, свързано с него. Бих казала дори, че във всичко около мен намирам нещо свързано с него. Птиците, цветята, зората, изгрева, нощта, деня. Когато заговоря за него, чувствам как пулсът ми тупти ненормално. А когато разговарям с него, чувствам как нищо друго не съществува. Представям си една пътека, а отстрани - много цветя. А на пътеката - аз и той! Вървим един срещу друг, гледаме се право  в очите и се усмихваме с горещи усмивки. Когато настъпи най-красивият момент да застанем един до друг и да се вплетем един в друг, аз си отварям очите и разбирам, че в действителността единственото, което следва е да затворя слушалката. Ето, това е за мен той. Любовта на живота, сълзите на очите, снимката в ръцете и болката в сърцето. Винаги ще го подкрепям и на никого няма да позволя да го наскърби.

След тези думи аз се изправих, направих крачка назад. Протегнах ръце към празнотата и започнах да викам. Изтрих сълзите, изправих глава, обърнах се и започнах да тичам към пропастта. Да! Аз го исках! Скочих, но от другата страна. Думите, които изрекох за него, останаха зад мен. Гласа, който чувах всъщност ми казваше: "Скочи! Но не оставяй следи в сърцето." Това си мислех, че правя, но разбирам, че любовта към него е вечна, дори и след смъртта!