Не съм сигурна аз откъде точно произхождам генетично... от Родопите, нали? Там някъде през Албания и Гърция, през родопските възвишения, та чак до Източните Родопи, където лятното слънце е убийствено горещо. А откъде другаде съм? От едно две села под Стара планина и Витоша? Където през зимата преди време са затваряли проходи заради навалелия сняг, преспите са откъсвали Северна от Южна България и не е имало слънце през зимата, имало е студ! Но са знаели хората, че на пролет ще се стопи снегът и ще завали дъжд, да измие малко мръсотията от под снега, после ще пекне едно слънце и добре, че имаш череша на двора, че иначе няма къде да се скриеш.
О, българите са толкова приспособими копелета! Няма човек, който да не си е внушил, че му харесва тоя град - градът, в който в момента живея и който е пълен с български емигранти-студенти. Но аз ще ти разкажа какво е тоя град: има един университет, в който се случват просветителни дела, има и един град, който няма нищо общо с университета, повечето хора, които живеят в Единбург никога няма да отидат в университет. Градът е като разраснало се рибарско градче с история: имали са замъци, имали са крале и кралици. Морето обаче е прецакало всички, от там идват наркотиците, а тук има толкова много наркомани, бягащи от реалността... И заради морето е тоя вятър, толкова е пиратско, даже романтично, ама ти е едно студено на сърцето, защото хората не живеят, а оцеляват! Дори когато ходят и се напиват в петък по дискотеките и жените се обличат като проститутки и се снимат за фейсбук, всички се мъчат да оцелеят с жалки опити за щастие, за това да се освободят, да са желани, да се съберат в едно някъде, защото през останалото време всеки се топли поединично. Ама то в Единбург не е чак толкова студено, ако гледаш градусите поне. Но ти замръзват и вътрешностите. Случваше се от време на време като чета имейли или като говоря с някого, те да завършват или да започват с един и същи израз. Преди го отдавах на случайността, а сега вече го оценявам и няма по-хубаво пожелание от това, ако живееш в Единбург: Keep warm - с това започват или завършват писмата тук и означава поддържай си топлината, буквално. Преди време ми беше казал някой, че няма да оцелея така като ме гледа, защото нищо не ме грее отвътре, а гледай аз къде се забих: на полеви урок по стопляне в буквален и преносен смисъл. Само дето ми идва да се предам преди да съм заприличала на моржoвете, които обикновено живеят тук и носят човешки дрехи. Защото за да живееш нормално тук, трябва да имаш кожата на морж, като ти забиват ножове и ками, нищо да ти няма.
Трябва да знаете по нещо и за българските емигранти - моята най-достъпна "среда" тук. Те са напълно приспособени към климатичните и социални условия. Обикновено процъфтяват много повече и от местните моржове. Помага им това, че са целеустремени и жестоки. Когато видиш лъч на доброта от тях, се хващаш за него като удавник. Но нали е само лъч, вземеш, че паднеш в студеното Северно море. То и в студеното свикваш да плуваш, ей така като риба ставаш трудноподвижен, с някакви странни движения наляво-надясно и се мъкнеш напред-назад из тоя град на стени и сенки. Първата година се радваш като изгрее слънцето зад облаците и го благославяш. А на втората знаеш колко мижаво, жалко, безсилно е това слънце тук и му казваш на ум да се разкара по-скоро, за да не те залъгва само, то и слънцето е като хората, пуска ти няколко лъча и докато си обуеш обувките, край.
Няма по-хубаво място от Единбург за правене на планове за бъдещето. Той ти дава стимул да си креативен по всякакви начини. Ако искаш да си представиш по-добре атмосферата: сложи на една вълнообразна плоскост каменни сгради, като замъци, отвътре студени, ама точно като замъци, с разделена топла от студена вода, все едно като едно време от две корита я взимаш. После отвън тия замъци са си досущ каменни, с почти еднакъв камък при това, с малки изключения: паметника на един известен писател и банката. След това пусни силна светлина, не знам как я докарват, ама като е слънчево и с тия камъни навсякъде става много светло. През това време поддържай задължително температура под 10 градуса. Но не забравяй да добавиш вятър между сградите, особено университетските, там се получават завихряния, за да ти е по-трудно да стигнеш до библиотеката, това е първото предизвикателство по пътя на учението... И така със слънце и вятър право напред! A знаеш ли кое е най-приятното време тук? Най-приятното време е когато вали! Лошото е, че вали предимно през лятото, а през зимата грее слънце и духа вятър. А ако случайно завали сняг, то вали, ама не вали, пада, ама не остава. Най-хубавите неща са изопачени тук: на снега, това че натрупва, на дъжда, това, че е през есента и пролетта, на слънцето това, че топли, на студа, това, че е студен... Най-слънчевите дни тук, са най-студените дни! А най-хубавото време на деня знаеш ли кое е? Нощта. Тогава вятърът спира или поне май идва от някое по-топло място. И вечер поне го няма това проклето слънце да те лъже. Хубаво е, че по-насевер слънцето въобще не изгрява. Представи си какво щеше да им е на хората да има слънце и да е студено едновременно. Най-гадното нещо на Единбург и във времето и в хората, които срещам тук, е че ти дават едни такива "слънчеви" шоколадчета и после ти ги взимат.
Като се замисля, формата на Единбург е много нащърбена. Всичко е толкова наръбено и както ти е студено много боли като се намушкаш. Като някаква картина на оня Кандински, но в студени тонове, нали ги знаеш неговите, махове на четката, линии насам-натам. Но ми е много интересно, местните хора... те не искат да се местят. Един даже ми разправяше, че никога няма да може да живее дори в Англия. Щяло да му липсва. Ще му липсват размитите сезони, липсата на студена снежна зима, липсата на горещо сухо лято, липсата на истинска лятна гръмотевична буря (бях ли споменала, че тук няма гръмотевици?). Всяка екстремна проява на времето е запазена само за пронизващия душата вятър.
Та ето това е моята формула за щастието: бялото да е бяло, черното да е черно: нищо повече. Зимата да е зима, лятото лято, приятелите приятели, враговете врагове, нещастната любов да е напълно презряна, а щастливата да не се нуждае от патерицата на социалните мрежи и показността. Един свят на чистите полюси... Но май рядко се получава така, нали?
© Ай Все права защищены