5 мар. 2009 г., 06:42

Когато

1.6K 0 0
1 мин за четене
 

Когато бях най-тъжна, най-самотна и се чувствах така сякаш целият свят не си спомняше коя съм - ти се появи...

            Когато бях така изоставена и сама, като дете на кръстопът - ти се появи...

            Когато животът ми бе отнел и възможността да се усмихвам - ти се появи...

            Когато бях загубила вяра в себе си - ти се появи...

            Когато казвах, че не мога да продължа напред - ти се появи...

            Когато казвах, че съм слаба - ти се появи...

            Няма думи на тази земя, които да опишат това, което изпитвам към теб, защото въпреки цялата болка, въпреки цялата мъка, въпреки всички предателства, въпреки всички несполуки... ти се появи, мое мило ангелче...

            Ти се появи и ми показа, че животът не е само болка...

            Ти се появи и ми показа, че отново мога да се усмихвам...

            Ти се появи и ми показа, че отново мога да живея...

 

            Няма никой друг, който да ме разбира по-добре от теб....

            Единственото, което искам миличко е да запазиш тези моменти, нашите си моменти и да вярваш в мен...

            Защото аз не бих била това, ако не беше до мен...

 

 

                                   Обичам те!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...