5.03.2009 г., 6:42 ч.

Когато 

  Есета » Лични
1315 0 0
1 мин за четене
 

Когато бях най-тъжна, най-самотна и се чувствах така сякаш целият свят не си спомняше коя съм - ти се появи...

            Когато бях така изоставена и сама, като дете на кръстопът - ти се появи...

            Когато животът ми бе отнел и възможността да се усмихвам - ти се появи...

            Когато бях загубила вяра в себе си - ти се появи...

            Когато казвах, че не мога да продължа напред - ти се появи...

            Когато казвах, че съм слаба - ти се появи...

            Няма думи на тази земя, които да опишат това, което изпитвам към теб, защото въпреки цялата болка, въпреки цялата мъка, въпреки всички предателства, въпреки всички несполуки... ти се появи, мое мило ангелче...

            Ти се появи и ми показа, че животът не е само болка...

            Ти се появи и ми показа, че отново мога да се усмихвам...

            Ти се появи и ми показа, че отново мога да живея...

 

            Няма никой друг, който да ме разбира по-добре от теб....

            Единственото, което искам миличко е да запазиш тези моменти, нашите си моменти и да вярваш в мен...

            Защото аз не бих била това, ако не беше до мен...

 

 

                                   Обичам те!!!

© Теодора Михайлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??