Колко грама тежи душата ни, когато сме щастливи

Щастливи ли сте?... Интересен е въпросът ти!... А знаеш ли, този въпрос го чувах от един човек непрекъснато, винаги, когато се случи нещо, нещо важно, дори и маловажно наглед... А сега, като чета написаното от теб, си давам сметка, че онзи ден не ме попита дали съм щастлива, а със светнали очи ми каза: Щом си щастлива, какво пък... аз му отговорих, без да се замисля, ами да, много съм щастлива... въпреки че климатикът ни се повреди и въпреки че щяха да ни спрат тока за неплатени сметки... и се засмяхме... и то, щастието де, не се измерва - както днес ти написах в коментара ми, защото, как може да се измери щастието, че обичаш, че си влюбен - влюбен в живота и във всяко негово очертание! Вярно, че измериха тежестта на човешката душа, даже и филм направиха! И Шон Пен в него!!!

... Но добре де, щом човешката душа тежи 21 грама, диханието в нас, колко ли трябва да натежи тя от факта, че сме щастливи например?! Или пък да стане още по-лека, ако приемем, че ставаме леки, леки като перце, когато сме щастливи и "хвърчим" от щастие?... Ами ето, когато изпитваме оргазъм, се чувстваме на седмото небе, чувстваме се страхотно, а когато сме пияни, или дрогирани, пък ставаме тежки и трудно координирани - но въпреки това и тогава сме щастливи, фактически и в представите си. Но тези примери ги привеждам само за да реша дали може да тежи щастието или е леко, не за да кажа колко щастливо е състоянието на пияния или дрогирания. И все пак, се сещам в тази връзка за поговорката Пияният, лудият и влюбеният... Сещам се за щастливците на Йовков от "Старопланински легенди" и тези на Елин Пелин от "Под манастирската лоза"...

Според мен е истинско щастие, когато умеем да виждаме малките нещо около нас,
да виждаме нощта, да чуваме дъжда навън, да усещаме настоящето си, да се разтваряме в него. Това е. Другото е просто последствие от това.