Спомням си най-вълнуващия и красив момент в живота ми, когато просто дъха ми спря и си помислих: "Това е". Сигурно ще си помислите, че това е била първата ми любов... и знаете ли, може и да сте прави - за първи път усетих любовта към живота. Стоях без дъх, наслаждавайки се на случващото се около мен. Морето не се поклащаше, сякаш заспиваше, слънцето нежно докосваше кожата ми, превръщайки всеки миг в трептящ импулс. Слънцето блестеше в очите ми, сякаш бях на крачка от някой изгубен град, изпълнен с блясък. За пръв път в живота си се чуствах свободна, точно както се чустваха гларусите, прелитайки над мен. Бавно и нежно слънцето се спускаше, готово да отстъпи реда на своята красива сестра. Сякаш всичко беше спряло и аз стоях там сама, осъзнавайки кое всъщност ме прави щастлива, а именно чуството, че съм жива.
© Или Все права защищены