Поглеждам се в огледало. Това, което виждам, определено ми харесва. Една жена на 36 г. ме гледа оттам. Леко поостаряла и съвсем мъничко сдухана, но пък руса. Фон дьо тен да скрием бръчките, червило, спирала за големи мигли и секси рокля. Отивам на женско. Пак ще видя моите момичета. От съседната стая се чува тихо мърморене, което постепенно прераства във вик. Катерино, остани! Защо ще излизаш? Пак ли на женско? Какво правите на тия женски? Ти май си имаш любовник? Това са въпросите, които винаги биват задавани от съпруга ми преди всяко излизане. Пак започвам с обясненията колко е важно за мен да се видя с приятелките ми, как искам да се отпусна за малко, как всеки човек има личен и семеен живот и хубаво двете неща да се разграничават. След бърза целувка и леко мрънкане се измъквам набързо от вкъщи и излизам навън. Вдъхвам с пълни гърди нощната прохлада и пълната свобода. Затичвам се към първото такси и със скок се хвърлям на задната седалка (винаги сядайте отзад, за да не ви се налага да се чудите как да избегнете разговора с отегчения шофьор или сладострастните му погледи) Казвам му да кара бързо, защото вече съм закъсняла след дългото сбогуване с любимия ми съпруг. Пристигам и вече усмивката е на устните ми. Нашата топла кръчма, момичета, които веднага започват да подмятат неприлични реплики, свързани с моето закъснение. Обичам ги, знам всичко за тях, дори и най-малките подробности. Знам дори и това, което не е разказване. Всяка тяхна любов, всяка тяхна болка, целия им живот. Сядам отпускам се и паля цигара. След броени минути идва любимият ми сервитьор с любимата ми ледена бургаска мускатова и огромна овчарска салата. От толкова много женски сбирки, той вече знае всяка от нас какво ще поръча и почти всичко за нейния сексуален живот. Отпивам глътка, оглеждам се наоколо и се чувствам страхотно. Ами да започваме, казва една от нас! Тази с най-наболелия проблем започва първа своя разказ. Всички я слушаме внимателно и от време на време подхвърляме по някой коментар. И така, докато не се изредим всичките. През това време сервитьорът няколко пъти е напълнил отново чашите ни и настроението, както и тонът ни се повишават. Темата за секса присъства вече във всяко едно изказване, а коментарите са такива, че всеки мъж би се изчервил. Повечето хора в кръчмата ни гледат с подозрение и се чудят откъде се взеха тези побеснели жени. По някое време леко подпийнал младеж, привлечен от броя ни и веселата глъч, се опитва да си поговори с нас. Чупка, младеж! На женско сме, не виждаш ли! Дори и това не го отказва и той пак започва да бълва заучените фрази. Ставам и му обяснявам, че не е желан, че не му се кефим и да се разкара веднага, ако все още иска да има поколение. Слава богу. Разбра ме. Оттегля се победен, а ние захващаме темата за това колко са досадни и нагли мъжете. След много смях и веселие идва време да се прибираме. Топлата кръчма затваря. Тръгваме си всяка обратно към своя живот, към своите проблеми, но някак си по-спокойна и усмихната. Знаем, че ще се видим пак и пак ще е същото. Не се налага да показвам на таксиста личната ми карта, за да разбере къде живея. Някак си успявам да прошепна адреса си и ето ме вкъщи. Събличам се бързо в тихата стая и гушкам най-прекрасния мъж в живота ми. Той веднага се събужда, защото знае, че след женско винаги правим секс. Така повелява традицията. Дори не ме пита как съм изкарала. Знае, че съм щастлива. И че го искам повече от всичко на света. Хубаво нещо са женските събирания, казва той, след като аз отдавна спя.