Tой беше смисълът на моя ден. За пореден път момче беше смисълът на моя ден. Позволих го за пореден път и съжалявам, но е късно... Сълзите вече са на път -  горчиво-солени както винаги, подсказващи колко болка се криеше зад очите ми. Плаках... превърнах се в призрак. Блуждаех измежду хората, търсейки моето момче, което си замина. Въпреки че знаех, че няма да се върне, не спирах да го търся и да се надявам пак да ми каже това, което толкова исках да чуя. Уви... Той не се върна. Заблуждаваше ме с дни, че не ме е забравил и после пак изчезна така, както се беше появил. На мен ми остана единствено да се разкъсвам вътрешно, че не мога да го имам. Сълзите за пореден път станаха част от моя живот... Сълзите, които така добре познавах още от предишната любов. Сълзите, които ТОЙ успя да заличи, а после пак той върна на лицето ми... Не вярвах, че пак ще се привържа към някого... Не вярвах, че за друг ще плача така отново, но се случи... Позволих си да го обичам, позволих си да му вярвам и бях щастлива от това. Не бях готова да свърши... Имах толкова много да му кажа, имах планове за нас, но той отдавна беше планирал раздялата и не даде възможност на връзката ни... Нарани ме! Нарани ме толкова, че намразих себе си. Нарани ме толкова, че търсех вината в себе си... Вина, която нямах. Аз бях тази, която го търсеше и се опитваше да поправи нещата, правейки се на нищожество заради него, само за  да се върне... Аз бях тази, която му призна, че не може да е щастлива с друг, освен с него... Аз бях тази, която опита да направи и невъзможното! Преглътна гордостта си, за да е с него... А той?  Той ли... Това, което той направи, беше да ми споделя как прекарва времето си с приятели и с новото си момиче... Сякаш ме интересуваше...  Той беше този, който се хвалеше как сваля момичета във дискотеките. Поредните глупачки, които ще спечели и после ще нарани. Но те не го знаят. Той е красив. Заблуждаващата му външност ги кара да го мислят за прекрасен. Всъщност той беше толкова загадъчен, всеки ден с различна маска... Дори аз не успях да го опозная. Умело криеше това, което не искаше да разбирам и ме караше да му вярвам само с една усмивка... Но той не знае всъщност колко добре го познавам... Знам това, което ми трябва и това е най-важното! Нека бъде щастлив със всички останали безлични, пожелавам му го! И аз ще бъда щастлива, защото го преодолях! Помогна ми, момче... Върна усмивката на лицето ми... Накараме да се почувствам желана, изпълни дните ми с радост! Появи се тогава, когато имах най-голяма нужда  някой да ме измъкне от депресията, в която се намирах! Надявам се с него да е различно... за кратко или дълго, това не е от значение! Благодаря му за всичко! Той е прекрасен! 

А ти, ти, любов моя... Ти остана в миналото. Въпрекиче все още треперя, когато те видя и искам пак да те целуна, напук на всички и всичко, не бих направила тази грешка отново! Разбрах, че не си заслужава... Ти не си заслужаваш сълзите, които изплаках за теб... Ти си минало! Поредната грешка в моя живот... сега се радвам, че си тръгна!