27 мая 2007 г., 09:58

Къде е Равновесието?

1.2K 0 0
1 мин за четене
Кой елемент от системата нарушава Равновесието ми?
Парите?
Приятелите?
Постиженията?
А може би Любовта?
Нещо не е наред.
А може би нищо не е наред.
Не се оплаквам.
Но трябва да разбера какво не е наред.
Не е нужно да стигна пак до дъното, за да го осъзная.
Понякога - а може би винаги - тази моя крайностност ме убива.
Нарушава ми вътрешното спокойствие.
А ако дам израз на всичките си емоции и в плача или вика си,
започна да изричам болките си?
Дали няма точно в тази крайност да намеря отговора на въпросите си?
Винаги съм била на този принцип -
да давам израз на емоциите и чувствата си, като следвам импулсите си.
Това ме прави щастлива в Щастието си и щастлива в Болката си.
Това ме кара да се чувствам истинска.
И ме обичат истинските хора - ценителите на
първичното, неподправеното, чистото и невинното.
Но не го показвам на всеки.
Отново следвам интуицията си.
Поглеждам те в очите и виждам света ти.
Поглеждам света през твоите очи.
Ако ми хареса, ще ти покажа себе си и моя свят.
Грешах много пъти. Всички грешим.
Обичах много. Сега обичам повече от много.
Болеше ме много. И винаги ще ме боли много.
Не се оплаквам.
Ще продължа да търся и изледвам.
Някъде там ме чака моята Истина.
Понякога, колкото повече ме боли, толкова повече обичам.
"Обичаме някого, защото ни обича такива, каквито сме."(Лари Уингет)
Себевлюбени и егоистични сме.
Но какво от това?
Важното е, че обичаме!
А точно там е Равновесието - в даването и получаването на любов.
Загуби ли се връзката и баланса между тях,
започваме духовно да пропадаме до появата
на поредната меланхолия, депресия, апатия.
В Любовта е спасението ни, за това като стигнем до
такова състояние, най-доброто което можем да направим
за себе си, е да намерим някой, който наистина ни обича.
Той не е един човек.
А може и изобщо да не го открием в човек в дадения момент.
Равновесната Любов=Щастието :)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...