В последно време си мислех, че дори и да си на хиляда километри от мен, аз пак ще те усещам. Че винаги ще те усещам до мен, че всичко, през което преминаваме, няма да ни отдалечи. Напоследък си мислех, че животът ми започна отново и любовта ти ще бъде като летния дъжд – пречистваща и желана. По всеки път, по който вървя, аз те носех в сърцето си и ти ме топли като утринна зора. Ти бе единствен на света.
Но прогледнах. Точно днес, точно сега. Видях реалността, като свалих очилата на влюбените. Осъзнах, че ти си просто красива фантазия. Не добър, не лош. Просто фантазия. Жалко мое желание да бъдеш истински и мой, да бъдеш човекът, който ще преобърне света ми отново и ще ме накара да чувствам нещо различно от разочарование и болка. Да бъдеш нещото, което ще дава смисъл на дните ми и ще ми помага да живея по-спокойно и истинки. Да бъдеш моят летен дъжд.
Ти не си лош. Не си. Ти просто си такъв, какъвто си. Колкото те мразя, толкова те и обичам точно за това. За това, че си коренно различен ...