Лицата в мен...
Всеки човек е с маска... Много малко хора показват същността си. Смятат, че когато са идеални, всички ще ги обичат. А всъщност това е грешка. Ставаш идеален, понякога смешен, друг път сериозен. Всеки път според ситуацията си различен и никога еднакъв. Маска на безразличие, отговорност... А ти си шемет, искаш да го покажеш, но страхът е голям... А защо се страхуваме?! Може би защото различните не ги одобряват?! Защото някой е решил, че ако не си по негов прототип, не струваш?! Много въпроси, а отовори... няма! Според мен всички играят игра с безброй лъжи, а животът си минава... не чака никой... Ще осъзнаеш, че всъщност това не си бил ти!
За кога да чакаме да се покажем, не е ли време всеки да е самия себе си!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© СуЗинКа АшоВа Все права защищены
