Лъжите и истините...!!!

Не ме търси сред тях. Там отдавна видях всичко, което не искам да бъда. Там за малко да загубя себе си сред лъжи и истини. Върви при тях и се моли за силата да издържиш и днес. Аз вече не искам да бъда част от тази игра... Не искам вече без причина да плача и да не зная какво чувствам и къде бих искала да съм. Нещата вече по друг начин ги разбирам и пазя това, което за тях нищо не е...
Трудно е да живееш и да не знаеш накъде отиваш,трудно е да искаш, но да не можеш да обичаш, заради тази безкрайна борба на чувства - грешни и верни...

Казват, че всеки си има ангел-хранител, някой, които бди над него... защо ли аз сякаш сама прогоних моя?! "Вярвай в себе си, следвай сърцето си и главата горе, каквото и да става..." лесно е да го кажеш, а още по-лесно да го пожелаеш, но да го изпълниш - Не! Вярвайки в себе си, забравих да вярвам в съдбата и тя ме остави сама да избирам пътя си, а аз все още стоя на кръстопътя. Следвайки сърцето си, се спирах толкова често, че понякога дори ми се струва, че съм се върнала назад... а спирах само заради теб, заради сърцето си, заради тази проклета любов. Главата горе и гледайки към звездите, не виждаш препятствията пред теб, които те спъват и ти оставаш проснат на пътя... обезверен и загубил мечтите си някъде в прахта...

Въпреки топлината в очите на хората около теб, въпреки любовта и подкрепата им, въпреки усмивките, които ти подаряват всеки, знаеш, че само там намираш себе си, само там искаш да бъдеш и точно там не трябва да си. Знаеш, че имаш нужда само от топлината на свещта и горящия тамян, имаш нужда само от тях... само от магията, но и от любовта. А не е ли любовта най-голямата магия, не е ли тя най-необяснимото нещо за всеки от нас, не е ли тя най-могъщата сила... не е ли...???Любовта е във луната, във тъмнината и във воя на самотния вълк, любовта е в болката, страха и гласа от отвъдното... и ако това не е най-силната магия...!!!

Толкова мощ и власт, толкова наслада и истина... болезнена, но е реална... истина! И за какво, по дяволите, ми е да вярвам в онова, което не съществува, защо да прикривам истината с безпочвени и жалки лъжи????

Истината... тя е някъде там, някъде в сърцето ти, в онова затънтено и отдавна забравено кътче от него, което пазиш за ИСТИНСКАТА любов! Не го пази! Тази любов... тя не съществува! Просто поредната лъжа, в която си вярвал цял живот!Любовта не е истинска и фалшива, както няма и фалшива магия... има само измама. Любовта... тръпката в сърцето - тя винаги е истинска. Нужно е само да повярваш, че я има, че е там вътре в теб и ще усетиш силата и. И когато това се случи, просто се остави на магията да те води. Така твоят ангел и дявол ще се слеят в едно, препятствията по пътя ти ще станат по-малки и лесни за преодоляване, а лъжите и истините... какво значение има, тях ще си ги има винаги! :)