Любов


  Любов? Съществува ли тя? Какво представлява? В какво се изразява?
  За всекиго любовта има свое лице, своя външност, свои признаци... А за теб каква е? Може би птица,рееща се във въздуха? Или усмивка на дете,която виждаш след разплакани невинни детски очички? За теб може и да е просто ''любов''! Но винаги носи скрит или нескрит смисъл в себе си. Позволи на очите си да го съзре, на ума си - да го прозре, на сърцето си - да го почувства.  Много връзки не са епоси, а кратки разкази! Но това не означава, че са по-малко изпълнени с емоции и чувства. Те също могат да бъдат красиви, страстни и взривоопасни. Трябва само да се оставим да бъдем повлечени от торнадото, наречено с така добре познатата на всички ни дума ''любов''.
  Любовта е блян, мечта, до която всеки може да се докосне,стига да си го позволи. Да,точно ти! А не някой друг! Защото само и единствено ти можеш да създадеш една неповторима и незабравима приказка. И тя да е именно твоята, изпълнена с обич, романтика, красота...   
  Вярно ли е, че всяка следваща любов е най-голямата? Смятам, че би било правилно и така да се твърди. Когато една връзка приключи, изоставени или изоставили, известно време не се чувстваме добре. Във всяко едно отношение ние даваме по нещо от себе си, макар и понякога да не го осъзнаваме. Даряваме половинката си с внимание, с присъствие, с целувки и с хиляди усмивки.  В замяна ние също получаваме не малко. Всичко това се приема като нещо обичайно. Понякога дори не му се и обръща достатъчно внимание. Но това са жестове, които никой не би отхвърлил и би бил щастлив, ако му се поднасят по-често. Убедена съм, че вие също бихте се радвали, ако човекът до вас ви подарява малки и големи подаръчета. Та това определено влияе на връзката, прави я по-силна и истинска. В никакъв случай не подкрепям хората, които се стремят само да извличат материалното. Любовта не е начин за присвояване, за забогатяване. Напротив! Тя се изразява в това да даваш, да носиш радост и красота в дните на другия. Обичаш да получаваш подаръци, нали? Кога за последно е било това? Спомняш ли си кога Той ти е подарил цветя? Кога Той е направил нещо мило за теб? Кога е предизвикал усмивка на лицето ти? И кога неволно е накарал сълза да потече по бузата ти? Това са моменти, които човек оценява късно. Но въпреки това го прави. И точно тук се крие смисълът! Да разбереш, че някой е мислил за теб; че на някого му е пукало за твоите чувства.                 
   Не всичко е вечно! Не е вечен животът, нито младостта... Любовта също се променя. Един обичаш повече, друг - по-малко, трети - въобще. И ей така, както ден след ден се усмихваш и плачеш, срещаш различни хора, влюбваш се, откриваш истината, съзираш красотата... Идва краят! Но ти знаеш, че си обичал. Някъде там, далеч назад, е Той! Този, който е изпълнил дните ти с щастие. Този, който, без да иска е придал смисъл на цялото ти съществуване. И разбираш, че е имало за какво да живееш! Затова си заслужава да пролееш и най-горчивите сълзи, да изпиташ и най-голямата болка... Защото накрая ти я имаш! Дори обичаният човек да не е до теб, ти имаш любовта в своето съзнание, в своите спомени. И можеш да я имаш колкото си поискаш... Безброй пъти...