Любов, има ли те?

Любов, къде си? Търся те от много време. И все в грешните хора. Преди ме крепеше надеждата, че ще те срещна.Така копнеех за теб. Мина много време, откакто спрях да вярвам, че съществуваш. Любов, сега в сърцето ми те няма. На твое място има  само лоши спомени и болка, а до тях тихичко се е сгушила самотата. Казваха ми, че ще дойдеш, когато най-малко очаквам. Затова спрях да те търся. Вече не търся нито теб, нито никого. Намирам се в една ледена пустош. Знаеш ли, сърцето ми първо се вледени и се напука... Сега е на път да се счупи на хиляди малки парченца, но този път вината е моя. Започвам да се вкочанявам. Тук е тъмно и студено, надеждата започва да ме напуска. Любов, за едно те моля... Спаси ме! Отведи ме там, където има слънце и бели облаци. Ако ли не, всеки момент сърцето ми ще се счупи и ще замръзна завинаги.