Любовта е чувство, което много малко хора са изпитали истински. Някои я считат за вълшебство, защото тя не може да се обясни, смята се за нещо, което те обсебва и те кара да бъдеш различен.
    Когато харесваш някой човек, ти в началото изтръпваш, когато го погледнеш за миг или той теб и при едни хора това си остава само така, но при други това чувство се увеличава все повече и повече, докато най-накрая просто се влюбваш. Започваш постоянно да мислиш за този човек, да копнееш за него, да ти липсва в дадени моменти, когато не е до теб, започваш дори да вършиш несъзнателни неща и много често, когато си влюбен света ти ти се струва различен, разсейваш се, а понякога правиш неща, за които после съжаляваш. Несподелената любов е нещо неприятно и болно, не случайно е казано, че от нея боли много. Тя може изцяло да те промени и отново да те кара да се чувстваш различен. Има хора, които убиват за любовта на своя живот, а има и такива, които убиват и самия него, само защото този човек толкова е обсебил мислите и съзнанието им и по този начин се опитват да го забравят и понякога си мислят, че го мразят. Това обаче реално не е така, а е само нещо, което искат да бъде вярно. Тогава за тях любовта е едно ужасно, омразно, болно и нетърпимо чувство, от което искат да избягат, колкото се може по далеч.
    Когато обичаш някого и любовта ти е споделена, е съвсем различно. Човекът до теб те кара да бъдеш щастлив, да се радваш на всеки един момент, когато той е до теб и да го очакваш с нетърпение и отново радост, че ще се върне, когато не е до теб. Влюбеният човек не става съвсем различен от другите хора, по скоро се чувства такъв, светът около него му се струва нереален.
    Така любовта става доказателство за смелостта да отстояваш себе си. Кара те да бъдеш по-различен от другите и когато си влюбен, това чувство може да се запази само, когато любовта е истинска, а не само краткотрайно увлечение.