4 февр. 2010 г., 12:11

Любовта и прошката

3.7K 0 0
2 мин за четене

   Темата за любовта и прошката ми е до болка позната. Искам да споделя нещо, което е и свързано с темата и нещо, което след като го споделя, ще ми е по-добре.
   Преди известно време бях с едно момче... той ме обичаше, аз го обичах и всичко бе повече от прекрасно! Любовта за мен означава изключително много... ще звучи някак странно, ако кажа, че тя е всичко за мен. Държа на нея така, както държа на майка си... любовта - това силно и невероятно чувство, което не всеки е способен да изпита, любовта - това превъзходно изживяване между двама души...
   Прощавах му непростимото и то защото бях влюбена... да простиш от любов - нещото толкова наивно и глупаво. Простих му дори обидите, защото бях толкова глупава и влюбена и вярвах на всички негови думи. Унижаваше ме пред приятелите си, а мен ме беше страх да кажа нещо и той ми се качваше на главата в буквалния смисъл. Мислех си, че няма да мога без него, че ще ми е скучно, че никой друг няма да ме обикне така, както той, но уви...
Разделяхме се и се събирахме сигурно повече от двадесет пъти, но един ден беше окончателно - видях го с друга! Не мислех, че е способен и на това, но ето, че и той като половината мъже - потърси чуждо... Излъга ме, че нямало да излиза, а в същия момент, когато аз излязох, го виждам отсреща с друго момиче. След около два дена реших аз да сложа края... така и направих!

  След всичко случило се разбрах едно, че от любов си готов да простиш всичко останало, но не и изневярата... или поне аз така смятам. Била съм една огромна наивница, която е вярвала на всяка негова дума. След всичко случило се осъзнах, че той не е единствен и че мога без него. Сега ми е много по-добре, макар че той не спира да ме търси и да ме моли да бъдем отново заедно, но казах едно голямо `НЕ`... няма да бъда слаба и този път! Дори и да продължава да иска да е с мен и още куп неща, ще кажа отново НЕ, защото няма нищо по-приятно от сълзите на един мъж, който преди време те е наранил толкова много!...
  Любовта върви ръка за ръка с прошката, но не винаги са толкова `задружни` двете. След толкова много болка, понякога забравяш как да простиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...