Темата за любовта и прошката ми е до болка позната. Искам да споделя нещо, което е и свързано с темата и нещо, което след като го споделя, ще ми е по-добре.
Преди известно време бях с едно момче... той ме обичаше, аз го обичах и всичко бе повече от прекрасно! Любовта за мен означава изключително много... ще звучи някак странно, ако кажа, че тя е всичко за мен. Държа на нея така, както държа на майка си... любовта - това силно и невероятно чувство, което не всеки е способен да изпита, любовта - това превъзходно изживяване между двама души...
Прощавах му непростимото и то защото бях влюбена... да простиш от любов - нещото толкова наивно и глупаво. Простих му дори обидите, защото бях толкова глупава и влюбена и вярвах на всички негови думи. Унижаваше ме пред приятелите си, а мен ме беше страх да кажа нещо и той ми се качваше на главата в буквалния смисъл. Мислех си, че няма да мога без него, че ще ми е скучно, че никой друг няма да ме обикне така, както той, но уви...
Разделяхме се и се с ...