Сърцето ми биеше като полудяло. Дланите ми се потяха. Усещах как кръвта ми бушува във вените. Един тънък косъм от перфектния ми кок падна върху моето лице. Леко притиснах устни и усетих ярко червеното червило. Беше тихо и тъмно. Само аз и тъмнината. Само аз и топлината. Само аз и единствено аз.
Усетих лек полъх. Дочух шумолене пред мен. Отворих очи и...
И се събудих от дразнещия звук на алармата. Беше точно 5,30 сутринта и аз трябваше да напусна топлото уютно легло. Тромаво отидох до кухнята и включих кафе машината. Опрях ръката си върху кухненския плот и точно когато се унесох и щях да се строполя на земята, нещо изпищя. Кафето ми беше готово.
- Горещо. – казах си аз и го сипах в една термо чаша.
Навлякох дрехите си от вчера и видях, че закъснявам. Беше 6,06. Отпих от кафето си, докато заключвах входната врата. Навън беше една от онези октомврийски сутрини, слънчева, но същевременно ветровита и студена. Слънцето едва бе изгряло и улиците на големия град бяха все още тихи и спокойни.
- ...