Любовта е омайно вълшебство, което душите ни копнеят да срещнат. Това е най-силното чувство в този свят, което ни дава сили и вдъхновение да изразим най-доброто от себе си. Невъзможното изведнъж става възможно, защото любовта е сила, която ни ръководи през целия ни живот. Но дали с това, че обичаме няма да се самонакажем за цял живот?
Съществува ли любов без саможертвата на единия партньор? А трябва ли в името на любовта да я пренасяме? Тя не бива да се цени в любовта. Когато в съжителството на двама влюбени, единия направи драстична саможертва заради другия, а той не го оцени или изпита вина. В този случай човек би се почувствал използван и недооценен. Това първично действие, от страна на отсрещния, би погубила една щастлива връзка. Но тук идва и другия въпрос, когато и двете страни правят саможертва в името на това да съхранят любовта си. Има ли опасност тези лишения и компромиси да се превърнат в част от ежедневието им. Никой все още не е достигнал до извода, има ли смисъл от всичко ...