31 дек. 2011 г., 12:02

Малко философски разсъждения 

  Эссе » Философские
2898 0 2
1 мин за четене

В нашето ежедневие постоянно общуваме с много хора. Обсъждаме различни теми, по които всеки размишлява по различен начин. Аз лично обожавам да разисквам най-различни теми, и най често да споря, докато не убедя този срещу мен, че съм права, като давам добри аргументи и факти. Просто не спирам да обяснявам и да задълбочавам темата, докато тя не се изчерпа. Всъщност, когато говоря по една тема, много лесно изведнъж мога да премина към друга, и то защото в началната си мисъл нещо ми е харесало и имам желание да го коментирам, за създам нова тема, за да сменя обстановката, понеже всяка тема влага в разговора различно настроение, нови емоции и мисли, а понякога и малко напрежение, което прави споровете още по-интересни. Но също така всяка тема си има и свой почитател, който така я разисква и задълбочава така, че  да затрудни опонентите ù. Аз обожавам да говоря, и най вече да споря и то най вече по теми за живота.

Обичам обаче винаги да казвам това, което мисля, а не което хората очакват от мен. Аз държа на това да не залъгвам хората с думи, които не мисля. Държа на това да правя всичко както аз искам. Философията ми допада, именно защото темите, които предлага, са интересни, предизвикателни и предизвикват различни мнения, които отново мога да оспоря. Харесва ми да споря и да слушам другия срещу мен. Така, докато го слушам, успявам да сглобя думите в главата си, за да дам също толкова добър отговор. Радвам се, когато човекът срещу мен дава добри аргументи, защото именно те пораждат идеята за моя отговор в главата ми. За мeн е важно да говоря и да споря с някого, за да науча повече. Чрез общуването човек научава нови неща и им прилага нов смисъл!

© Мони Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не, по-скоро човек на съвременната екзистенциална философия...

    Да, такава, каквата аз за себе си намирам и продължавам да търся, като постоянно си поставям да играя ролята на публика или по-скоро живота и съдбата налагат тази роля да играя... Нещо, което човек си поставя... задача да ангажира съзнанието... да мисли... да намира нови въпроси, а за отговорите – променливи с времето. Ако човек спре да търси въпроси – отговорите спират да съществуват... просто тишина и мълчание със самия него...
  • Не е лошо да обичаш да спориш, но питала ли се, дали опонентите ти искат? Общуването има много форми, не е задължително да е в спор! Няма нищо по-лошо от безсмислени спорове, които понякога ескалират в агресия.
Предложения
: ??:??