18 авг. 2013 г., 00:13

Масонската ложа на четящите братя 

  Эссе » Философские
1848 0 3
2 мин за четене

Непривично, но по свойски реших да се обърна към теб, Читателю, на знайни и незнайни автори и драскачи на художествена и недотам художествена литература и книжнина. Баста и... точка! Дотук с преамбюла! Нека си кажем сега кривиците, байо, подобно на Апостола, макар че от гения ни делят планини от духовно извисяване. За да вървим напред! Защото... защото кански усилия струва да асимилираш писаната правда, ако не си подготвен за нея. А нея, байо, вълците я яли. Превърнала се е в тегоба и бреме за нисшия духом, за книжовния червей е непосилен товар, който не може да снеме от плещите си. Радиацията на съвременния интелектуален империализъм така е нашарила земното кълбо, че почти липсват спасителни атоли на духовността. Там, където безкнижието отстъпва пред зрялата популация на рицарите на словото. Или с други думи - на Масонската ложа на Четящите братя... За да бъдеш разбран от плебса, трябва да бъдеш чут от императора. Останалото е празнословие и скудоумие. 

Пиша тези редове с ясната идея, че не съм откривател на колелото, а най-обикновен труженик на фронт, чийто полева линия не се измерва с гаубици и тротил, а с простички думи. Няма еквивалент на тази магия, тъй отдалечена от "литературните" кръгове във всяка Алма Матер или апокалиптичните проявления като "Пловдив чете", където раздаването на книги на килограм вече е добра традиция. За създаването на асоциални индивиди, социални инвалиди, също е необходимо традиция и знания. Както и при масоните... Само че при тях знанието е превърнато в култ и тайнство на природата, за да се докоснеш до него е необходима смелост и доза авантюризъм в доброто му значение. Както го правиш и ти, непредубедени Читателю, предпочел отворените странички на книга в юнската тиха вечер пред машиналното боравене с интернет в задушната нощ. Колко от нас са осъмвали, запленени от вълшебните писани слова! Нима има нещо по-велико от света на книгите! 

Затова да отхвърлим, заедно с теб, книжните фетиши и условности, нека ситото на времето прецеди ненужните авторитети и литературните псевдогерои! Все по-качественият читателски материал ще роди онази масонска ложа на Четящите, където ще възтържествуват силните духом и радетелите за читателска зрелост. Разбира се, там, където истинското спасение и дом за Твореца е "бялото ловно поле на листа". Защото безразборната литературна попщина е взела не една и две изкупителни жертви. 

    

        И нека всеки да има дом като този...

© Янко Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Заради терзанията и тъгата Твоя, Мистрия си спечели, Братко Мой...
  • Поздравления за текста!!!
  • Живей спокойно, братко мой! Времето е най-силното мерило за значимост, то ще отсее зърното от плявата и няма смисъл да се косим, да се тръшкаме заради нечия графоманщина или неграмотност. Стадо сме - има и леш!
Предложения
: ??:??