Матриците на нашето мислене

МАТРИЦИТЕ НА НАШЕТО МИСЛЕНЕ

          Не е тайна за никого, че довчерашната идеологическа йерар­хия на ценностите остави трайни следи в съзнанието на всеки от нас. Матриците на старото мислене си имаха своя логика, свои понятия, свой инструментариум от житейски хитрини; чрез тях човекът, в името на своето оцеляване, все пак успяваше да се промъкне и през най-невероятните теоре­тични конструкции, които му налагаше системата. Сега, кога­то същата тази система банкрутира и се разпада пред очите ни, в нашето съзнание остават трайни отпечатъци от всички минали и привидно отмрели форми на мислене, които ще ни съпътстват още дълго. Изглежда след всеки исторически завой в живота на отделния човек има и такава отсечка, в ко­ято той, принуден от обстоятелствата да прониква в новото, още дълго ще крачи със ста­рите мисловни калъпи, незави­симо от волята си.

          Образованието, което получиха две поколения българи, си беше затворена в себе си почти теософска система, която постоян­но се напъваше да обхване всички земни и духовни явления, създавайки един фалшив образ на света. Нямаше сфера или област от живота, проникнати от догматичните метастази и теоретич­ни мотивировки, отразяващи социалистическия блян за спасение на човечеството. Тази полунаучна митология си бе поставила непо­силната задача да прекрои света, да претвори ценностите, да си измисли нови, а после да подмени първите с вторите, за да пребъ­дат те във вечността. Яловите семена на социалистическото митотворчество попадаха в учебници, речници и справочници, четяха се по катедри, издаваха се като научна литература, летяха из въздуха в разговори и беседи.

          Затова сега, в края на двадесе­тия век, наши психиатри разгръ­щат за пръв път Фройд, учители по литература питат кой е Самюел Бекет, а лекари търсят но­ви лекарствени справочници, за да се запознаят с излизащите от де­сетилетия на Запад лекарства. Една част от интелигенцията е на път отново да "открива Америка", да изучава световните да­дености, материални и духовни, да ги преоткрива и насища със съдържание, каквото те отдавна имат. Е, в това няма нищо лошо. Но има и една друга част от ин­телигенцията. При нея матрици­те на старото мислене са оставили такъв дълбок отпечатък, че останали докрай духовни далто­нисти. Тези хора продължават да крещят, че светът е само чернобял.

          На тях сякаш никой не може да помогне. Сред отрупаното и претоварено със задачи и сложност ежедневие, думите им ще увисват безжизнени във въздуха, а самите те ще бъдат подминати от новото време, за да си останат като вкаменелости в старото.

Петър АНГЕЛОВ - ДАРЕВ