2 мая 2009 г., 21:00

Мечтая да се върна

1.7K 0 13
1 мин за четене

 

Здравейте, милички! Пиша ви по време на обедната почивка. Изненадани ли сте? Отдавна вече никой не пише писма. Аз съм добре - добре, доколкото мога да бъда на чуждо място, в чужда къща. Но, знаете, че няма начин. Трябваше да избирам - или у дома и да мизерствам, или на гурбет, уж за по-добър живот. Липсвате ми! Много ми липсвате! И сега, когато пиша, гледам снимката, на която се усмихвате. Искам да ви прегърна! Често ви прегръщам... Но когато се събудя, вас ви няма.

   Тук има много като мен. Хора, които са оставили сърцата си ТАМ и са дошли ТУК - хем да печелят повече, хем да помагат на близките си, хем да не са в тежест. Тежко е! Много е тежко! Плачем, когато чуем българска песен... Плачем, когато случайно чуем някоя българска дума... Плачем, когато... Ние сме като рани, от които България иска да се излекува! Като болежка, захвърлена нанякъде... Ние сме навсякъде... И никъде! Тук сме и съществуваме, но не живеем. Животът ни е там, при вас. Където е сърцето. Мислите ни... Чакаме неделя, когато почиваме, за да се видим. Да видим и вас, по интернет. Да ви чуем, по интернет. Ако има свободни часове и места в залата, интернет залата. И всичко зависи от мрежата...

  Всеки от нас е оставил някого и е тръгнал. Къде ли?! Оставили сме деца, внуци, майки и бащи, приятели! Тук сме, заради вас. Ние сме онзи финансов закон, който го няма в държавата ни, за да улесни живота ви...

  Мечтая да се върна! Да ви прегърна! Да чувам смеха ви, милички мои - и да се смея с вас! Да плача с вас, когато плачете (защото винаги ми спестявате сълзите си - знам!)! Да съм там, когато постигате мечтите си, защото знам, че имате мечти! И аз имах! Имах много мечти! Но реалността ги унищожи - една по една... Сега реалността ми остави само една мечта - да се върна, жива и здрава - да мога да ви прегърна! И вие да сте живи и здрави и да не ви се налага да заминавате! Да мога да ви прегърна! Обичам ви!

 

От .....................

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Петрова-Йордано Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Диана, болезнена е раздялата. Но голяма е и болката от причината за такива "раздели"! Благодаря, че сподели! Поздрави!
  • Раздялата с близък човек винаги е болезнена, независимо дали е за ден, два или повече. В тези мигове ни крепи единствено мисълта, че обичаният от нас човек ще се върне при нас.
    Поздрави!
  • Нина, благодаря за мнението! Някои искат да се върнат! Поздрави!
  • Мхм, аз нямам много роднини в чужбина, ама тези, които са там не искат да се връщат въобще...
    Иначе е много добро, браво!
  • Вилдан, благодаря за вниманието и мнението! Поздрави!
    Анна, благодаря за милите думи. Есето може да е написано като писмо. А и не зная защо, но съм си харесала тази категория! Поздрави!

Выбор редактора

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...