Мечтая да се върна
Здравейте, милички! Пиша ви по време на обедната почивка. Изненадани ли сте? Отдавна вече никой не пише писма. Аз съм добре - добре, доколкото мога да бъда на чуждо място, в чужда къща. Но, знаете, че няма начин. Трябваше да избирам - или у дома и да мизерствам, или на гурбет, уж за по-добър живот. Липсвате ми! Много ми липсвате! И сега, когато пиша, гледам снимката, на която се усмихвате. Искам да ви прегърна! Често ви прегръщам... Но когато се събудя, вас ви няма.
Тук има много като мен. Хора, които са оставили сърцата си ТАМ и са дошли ТУК - хем да печелят повече, хем да помагат на близките си, хем да не са в тежест. Тежко е! Много е тежко! Плачем, когато чуем българска песен... Плачем, когато случайно чуем някоя българска дума... Плачем, когато... Ние сме като рани, от които България иска да се излекува! Като болежка, захвърлена нанякъде... Ние сме навсякъде... И никъде! Тук сме и съществуваме, но не живеем. Животът ни е там, при вас. Където е сърцето. Мислите ни... Чакаме неделя, когато почиваме, за да се видим. Да видим и вас, по интернет. Да ви чуем, по интернет. Ако има свободни часове и места в залата, интернет залата. И всичко зависи от мрежата...
Всеки от нас е оставил някого и е тръгнал. Къде ли?! Оставили сме деца, внуци, майки и бащи, приятели! Тук сме, заради вас. Ние сме онзи финансов закон, който го няма в държавата ни, за да улесни живота ви...
Мечтая да се върна! Да ви прегърна! Да чувам смеха ви, милички мои - и да се смея с вас! Да плача с вас, когато плачете (защото винаги ми спестявате сълзите си - знам!)! Да съм там, когато постигате мечтите си, защото знам, че имате мечти! И аз имах! Имах много мечти! Но реалността ги унищожи - една по една... Сега реалността ми остави само една мечта - да се върна, жива и здрава - да мога да ви прегърна! И вие да сте живи и здрави и да не ви се налага да заминавате! Да мога да ви прегърна! Обичам ви!
От .....................
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е, Диана, болезнена е раздялата. Но голяма е и болката от причината за такива "раздели"! Благодаря, че сподели! Поздрави!
-
Раздялата с близък човек винаги е болезнена, независимо дали е за ден, два или повече. В тези мигове ни крепи единствено мисълта, че обичаният от нас човек ще се върне при нас.
Поздрави! -
Нина, благодаря за мнението! Някои искат да се върнат! Поздрави!
-
Мхм, аз нямам много роднини в чужбина, ама тези, които са там не искат да се връщат въобще...
Иначе е много добро, браво! -
Вилдан, благодаря за вниманието и мнението! Поздрави!
Анна, благодаря за милите думи. Есето може да е написано като писмо. А и не зная защо, но съм си харесала тази категория! Поздрави! -
Мария, в раздел "проза" има подкатегория "писма", просто исках да ти кажа... за да изместя мисълта си от това, което прочетох, поне докато се посъвзема... Ами, разстроих се от текста, който ни поднасяш, което означава, че си постигнала въздействие върху читателя. Браво!
-
"Ние сме като рани, от които България иска да се излекува!"
................ -
Дими, благодаря за мнението. Сигурно голяма част са го разбрали! Вече. Поздрави!
-
Армагедон, болезнено е. Но тази вина не е на детето. Не е и на родителите. Благодаря за споделеното! Поздрави!
Дими, майка ми е ТАМ. Трудно е. И за нея, и за мен. Благодаря за мнението!
Тина, това не е обвинение. Това е споделяне, излята болка. Благодаря и поздрави!
Нели, съжалявам за родителите ти! Това е избор на тези, които са заминали. Да, съобразен е, но все пак е личен. Благодаря и поздрави, приятелко! -
Не знам какво да кажа.. родителите ми не са между живите отдавна..Дали бих приела такава жертва или не, дали бих понесла тъгата им, дали бих им позволила да заминат??В живота никога нищо не знаеш със сигурност, но тази болка и обич, които струят от думите на писмото ..тежат неимоверно много..
-
"заради вас"... да бяха питали
болезнена тема, така си е. Универсално писмо - писано хиляди пъти, четено и препрочитано стотици хиляди пъти
-
Много истинско, трогателно и вълнуващо... Приятелките ми слугуват там и изпращат пари на семействата си.Често си мисля как изтрайват там...Опазил ме бог, предпочитам в чужбина само на екскурзия... Дими
-
Баща ми беше 15 години в чужбина, майка ми 7. Това е доста болезнена тема за мен, а и за много хора. Това, което си написала, съм го слушал милион пъти по телефона, с различни думи, но винаги еднакво болезнено... Такива думи не носят утеха, даже напротив- внушават вина. Аз съм виновен, че родителите ми ги е нямало... Твърде голямо бреме за едно дете...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
