Мечтая – следователно съществувам

            Какво е мечтата? Стимул да вървиш напред, цел или просто нереално желание, по което човек въздиша, невярващ в сбъдването му. Реалност или илюзия. Върхът или пътят, водещ към него.

            Но всъщност какво значение има? Нали човек има нужда от всичко това, за да бъде животът му истински.

            Мечтая – следователно съществувам. Съществувам – следователно дишам. Дишам – следователно мечтая. Така отваряме и затваряме кръга на мечтите. Няма човек, който да няма мечти, да желае нещо истински, да бленува за него. Всяка мечта е нова цел, нова страница, на която да опишеш пътя си към нея. Бял лист, чакащ да се превърне в красива картина. Но не всяка картина е шедьовър…

            Тя може да бъде цветна или черно-бяла, в нежни или ярки, пламтящи цветове. Всяка една мечта може да бъде в хиляди нюанси в зависимост какво се е случило с нея. Дали е оцеляла?! Дали се е променила?! Дали се осъществила?!Каква е?!

            Всяка мечта е поредната човешка слабост. Слабост, която е едновременно толкова желана и толкова съкровена, толкова бледа и толкова ярка. Слабост, която може да преобърне живота ти, в името на която си способен да промениш посоката на следите си. Слабост, която може да те накара да плачеш, да се смееш, да обичаш.

            Слабост, заради която си струва да живееш.

            Мечтите са като морето. В един момент усещаш как вълните те галят, а в следващия се бунтуват с теб. Те са като слънцето – ярки и изпепеляващи. Като розата – красиви и бодливи. Но човек понякога има нужда да се убоде, за да разбере, че все пак живее.