Мисли из битието...

Едва ли е нужно изследване по нашите клети български ширини, което да удостовери абсурдната ситуация, в която се намира обществото българско. Сивотата на скучното ни битие, сякаш е завладяла повечето от нас, и едва ли на някого му прави особено впечатление. Даже напротив, сякаш си в някакъв извратен „ред на нещата“, и в този ред на абсурда, се забелязват толкова много „свободни“,пърхащи, „самодоволни“ хора, които с учудваща „лекота“, пръхтят из градските потайнства, в търсене на поредното безсмилено удоволствие. Ежедневните разочарования, фрустриращите ситуации, тежката, лепкава негативна енергия на околните, с която всеки ден всеки от нас трябва да се справя, с лекота бива заменяна от евтини удоволствия, водещи до зависимости, и които имат за цел да компенсират страха и разочарованията ни, тревожностите на нашата несигурност, без да бъдат отработени от съзнателната част на психиката. Всеки нов ден - в преследване на ново удоволствие, нова компенсация, нови отегчения, нови разочарования, нови страхове. В изкуствената действителност на постоянното притежание на нови неща, никак не е безсмислена фразата „Предметите са на седлото, и ни яздят“, и то как ни яздят само. Колкото са по-големи, по-добре. Големи коли, големи телефони, големи претенции, в повечето случаи напълно неоснователни. В съвремие, в което всичко е за продан и потребяване - Бързай, потребявай !..., направи цялото си тяло в татуиран музей на кича, проектирай хаоса върху себе си и бъди най-щастлив от всички. Бъди изискващ, нападателен, конкурентен, ежедневно постващ, тагващ, снимащ, гледащ, винаги навън, никога навътре към себе си, и ти ще си неизменна частица от този абсурден съвременен свят, в който всичко е за продан и всичко е за потребяване. Включително и ти! Най-вече ти! И на теб ще ти се струва всичко в „реда на нещата“. И всичко е точно!... Но, не е! И няма да бъде! И ти ще имаш огромна роля в този водевил на хаоса. С точно твоя груб, агресивен, доминиращ език, с който боравиш, с който облъчваш околните. Омаловажаваш ги, не ги чувстваш. Прогресивна алиенация (отчуждение), равнодушие към всичко, което не те засяга пряко, защото си над нещата и имаш готов отговор за всичко.

„ Животът е такъв, какъвто си го направиш“, без да се съобразяваш с някаква си етичност и някакви остарели нравствените норми , или другото разпространено клише „Силните владеят хаоса, само слабите се стремят към порядък“. И как точно го владеят?! Свиват платната при първата трудност и криза. Невротичният - конкурентен модел, натрапван от медии, абсурдни сериали, абсурдни игри на надпреварата и доминацията, още повече ще затвърждават този триизмерен модел и енергия на измамността, лъжата, конкуренцията, манипулацията, на порочните съглашения срещу някой друг, и ще държат в плен всеки попаднал в капана на арогантността им. Киното като седмото изкуство, има за цел не да върти безогледния модел на субкултурата, профанщината на улицата, на опорочената действителност, и така да затвърждава още повече тази нечовешка действителност, а да показва и утвърждава по-висши ценности и идеали, чрез които ние да бъдем вдъхновени да ги последваме. Фалшивата музика, изпъстрена с цинизъм, егоцентричност, допринася още повече за цялостната картина на абсурда. Фалшът е новата религия, от която са запленени мнозина. Фалшива оригиналност. Фалшиви отношения, фалшиви демонстрации на сила и власт, чрез които да покажем на другия, че сме по – оригинални, по-модерни, още по извън автентичната си човешка природа. Юношеският период, който е толкова съществено важен, е пропуснат безвъзвратно. Точно тук, в тези години, човек трябва да осъзнае идентичността си, да се осъществява, да проектира себе си в различни роли, като се позовава върху истините, добродетелите на предците си, да задава въпроси - да търси отговори, които ще му служат през целия живот. А, какво всъщност се случва. Едни изгубени поколения, пронизани от агресия и егоцентризъм, които знаят всичко и са дошли да изядат този свят. По възможност – целият. Без изключения. Младостта е само външна, вътре е старост, механичност, програмираност, инстинктивно функциониране - животинско утвърждаване на грубостта и арогантността. Не при всички, разбира се! Не при всички! В утрешния ден - тези млади хора няма да са формирали основни психични модели за адаптация и реакция, в различните и особено сложни житейски ситуации, в които ще попадат. Ще навлязат в живота си с висока степен на тревожност и агресия, убедени, че това е единственият начин за функциониране в обществото, защото ще се изпари илюзорният свят, на невротично натрапвания модел, на вечния, никога неспиращ купон и всепозволеността, която им се полага по право, и за която никой няма да им потърси сметка. Но, животът е играл ролята и на добрия, и на лошия келнер, и последен раздава сметката, защото всеки има принос към същия този живот, в който всички сме въвлечени, колкото и тежко да звучи. И всеки един от нас полага или най-красивите цветове от собствената си душевна палитра или най-скучните и монотонни цветове, за да получи от келнера най-доброто или най-лошото. Ако е прибавял светлите тонове, от своята палитра, по естествен път ще заслужи най-човешкото си и автентично преживяване по време на трудното, но понякога забавно пътуване, наречено мой неповторим живот.

                                                                                                                                        Из „Дневниците на наблюдателя“