Мисли на глас

   Един от най-отвратителните дни в живота ми е денят в който съм роден. Нямам в предвид денят, в който физически съм се родил, а всички останали след него. И то не заради онази тъпата причина, че остарявам и се депресирам от това. Напротив даже се радвам точно за това, защото това ме приближава към... и аз не знам към какво, но ме приближава към него.

   Откакто имам някакви спомени изобщо нямам спомен да съм имал добре прекаран рожден ден. Като бях малък в детската градина, а и в началните училищни години всички ме биеха нормално за деца на тази възраст, но когато имах рожден ден боят, който ядях беше най-голям и жесток. Може и да не е било така, а на мен да ми се е струвало така заради самия ден не знам....

После пораснах и боя спря, започнаха униженията... изтърпях ги и тях. Станах повече от всички онези, които ми го причиняваха тогава. Сега всички те зависят от мен. Трябва ли да се чувствам щастлив или удовлетворен не знам, но не се чувствам такъв....

   Подаръците... подаръците за рождените дни... винаги съм им се радвал, за да не обидя този, който ми го дава... и за съжаление никога не съм получавал това, което най-силно съм желал.. И сега няма да го получа просто защото няма кой да ми го даде. Този, който може не иска, а този който иска не може или не знае аз какво искам. Жалко е...

   Всичко продължава по стария начин... Или с унижение или с бой или с нараняване точно на рождения ми ден или пък просто с нещо което ме прави "не щастлив"....

   Извинявам се на всички на които съм досадил с това. Просто си излях мислите...

Мислех, че ще ми олекне, за съжаление не ми се получи и този път.