Неунищожимата верига, с която бяха оковани предците ни, не стоманената, а моралната - тя все още държи неподвижно ръцете ни.
Толкова много избори, толкова перспективни решения, а всъщност в сърцевината на всяко от тях лежи принуденост. Всеки избор е възел от безкрайната верига, която не престава да ни налага какво да правим, а какво не. Безнадежно потъваме в живото блато на одобрението от обществото. Вървим беззрително към пропастта, оставяйки се да ни водят неморалните ценностни норми и закони, прикрити под маска на добро. Но защо? Кой ни е принудил? Не виждаме ли очевидните неща, че сме роби на света? Всъщност поробители нямаше да има, ако нямаха на кого да робуват. Но те умело манипулират всеки, чрез медиите, обществените мрежи, институциите. Обаче робството е, не в техните ръце, а дълбоко в нас, в душите ни. То всъщност е в отдавна приетия начин на живот, в монотонното ежедневие, в начина ни на мислене, на общуване. В начина ни на хранене, обличане, ходене, танцуване, в начина ни н ...