Любовта е най-прекрасното човешко чувство. Подобно на вълшебница от приказките, тя променя обичания човек, снемайки от него всички негативи и недостатъци. Всички ние поне по веднъж в живота си сме се влюбвали. И тогава, когато припламнат първите искрици на любовта, в съзнанието ни се появява един идеален образ, който ние често идентифицираме с реалната обичана личност. Тогава сме склонни да простим дори големи грешки, които в противен случай дълбоко биха наранили нашата крехка душевност. Но това е своебразен несъзнателен имунитет за самите нас срещу подобни агресивни посегателства над нашето собствено аз, над личното ни пространство. Тогава единствената наша мисъл е да осигурим спокойствие, сигурност и уют на обичания човек, но само за да можем да съхраним мира със собствената си съвест. Ясно е, че в този случай любовта ни е повече емоционална, егоистична и като такава е лишена от всякаква рационална подплатеност. Тази любов е като краткотрайна, припламваща искра, която не може да сгря ...