26 янв. 2023 г., 12:38
3 мин за четене
Коридорът е прекалено дълъг, упомрачително тъмен, станал е от кога ли жилище на мишки, прилепи и плъхове. Самоизяждане. Мълчание, а после неспирни писъци.Кълбо от нерви, разстояние в полупразното пространство. Дъх на гнило, на песен от оглозгани кости, на кълбо от някогашни страсти.
Трябва да намеря пътят за дома. А как? ....Губя се, тъмнината не е ли надежда? Или стон на мръсотия, хленч, сълзи и болка?...
...Имах дете, но кой беше бащата? С ръце и тяло ме докосваха мъжете, губех се в марихуана и алкохол.Денят чертаеше неспирни хоризонти на повторения. На преоткриване, на същото начало....Кал ,а от калта - измама. Халюцинации и поток от мисли, сбъркани, търсещи, но и толкова нежни като очертания на черен молив върху клепачите.
Дихания, ала и рев от тъжни, мъртви спомени.
...Къщата бе наблизо, ходех там, понякога, за да спя,без пробуждане, за да се отърва от катрана на безмислието, от мръсните мъжки ръце, от слузта на прилепите, от меркантилността на света...
...Легло- одърпани чаршави, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация