Българският преход - едно двадесетгодишно явление. Толкова много политически партии, толкова много платформи и толкова много политици... Изобилие от месии и обещания, но тотална липса на морал, на отговорност към хората. Но защо, защо българите - граждани на Европейския съюз от 2007 г., се чувстват излъгани, бедни, нещастни? Защо расте пропастта между родината-майка и държавата-мащеха? Защо не възприемаме България като едно хомогенно цяло? И така ли не се намериха подходящите, лидерите, които да впрегнат ума и усилията си за нашата, за българската кауза.
Сами ли сме си заслужили хората, които ни управляват? Те едни от нас ли са? Нима българското трудолюбие, гостоприемство и веселие са просто митове и легенди от предишни времена? И ако наистина българите сме станали лоши, мързеливи и завистливи, не е ли закономерно наличието на подобен тип хора в политическата ни класа? Готови ли сме поотделно и като общество да си признаем грешките и да поемем вината, отговорността за действителността, ...