3 дек. 2007 г., 08:04

Моят дъжд 

  Эссе » Личные
2573 1 13

 

                                                                                /...и пак вали твоят дъжд.../

 

Мечтая за дъжд... силен... безпощаден... Такъв, от какъвто се страхуват... но не и аз! Да остана сама на пустия плаж... със дъжда... от първите капки потръпвам... студени са... тежки... болят ме... разбирам колко дълго съм го чакала... и съм щастлива... и тъжна... и по лицето ми дъждовните капки се сливат със сълзи... но никой не ме вижда... оставям ги да текат... и да измият от мен болката... и да плача на глас... никой не ме чува! Само дъждът! Но ТОЙ ме разбира... прониква в мен... вече не ми е студено... Дъждът е измил последните сълзи от лицето ми... нежни струйки... мокро... вълшебно... оттичат се капчици по гърба... няма я болката... напразно е било... и само дъждът ми дава утеха... чакан... обичан...
Моят дъжд!

© Пепи Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??