Моят поглед към бъдещето

                                                                                            “Всичко живо е трева”                                                                                                                                  К.Саймък

              Имам си любим ритуал - периодично, когато изпитам вътрешна необходимост, обичам да разлиствам старите си дневници и да правя ретроспекция на събитията в живота си - от най-ключовите до уловени от мига настроения, хрумвания, блянове и желания. Интересно ми е да наблюдавам как се променям с времето и кои от нещата, отложени за “някой ден” са факт или с какви са били заменени. Понякога животът ни е сладък и насладителен като капучино с парченца шоколад, друг път тънем в самосъжаление и отлагаме дълга си да бъдем щастливи.
             Виждам как на моменти искам да прегърна с усмивката си света, а после препъни-камъчетата по пътя ме обезкуражават и се забивам в умуване какво да правя и как да се измъкна от рутината и омагьосания кръг на повтарящи се обстоятелства. Ежедневието ни обаче е объркано не толкова от незнанието, колкото в бездействието ни. Понякога неочаквано събитие отключва натрапчиви мисли: “Как можа да ми се случи?!” или “Какво ще стане, ако...?” и ние реагираме инстинктивно по същия начин, по който тялото ни би реагирало, ако събитието наистина се случва. Понякога се озоваваме в капана на терзания за бъдещето без видима причина... Изпадаме в съжаление или евентуалности и загрижени привидно за себе си и света около нас - ние създаваме още по-големи проблеми и напрежение, но не само мантални, а реални. Въпросното бъдеще се случва твърде бързо, докато пропиляваме времето си в лутания и съмнения, в оплаквания, възгордяване или летаргично примирение. Следвайки тази порочна практика не успяваме нито да се насладим на възможностите тук и сега, нито да имаме това, което искаме в бъдещето. Незабележимо или по-осезаемо всички търпим развитие, променят се нашите ценности, възгледи и желания.
                 Как бихме се чувствали, ако утрешният ден е проекция на затлачените ни стремежи и обърканост, на заливащото ни безразличие и прехвърляне отговорността за случващото се на някакви обстоятелства? Самата аз осъзнавам колко често се отдавам на напразни усилия да предвидя правилните решения, да се имунизирам от грешки и последствия от избори, които не изразяват същността ми... Понякога отрицателното ясновидство така ме завладява, че не успявам да видя света и ситуациите от друг ракурс, да уловя нещата през друга сетивност и да приема друга интерпретация на някоя скапваща ме ситуация. Познавайки една реалност, ние сякаш не можем да допуснем за съществуването на друга. Ако не подозираме за наличието на чужди култури, светоглед, традиции и стил на живот, ако не знаем за техните постижения и принос, за интересите и уменията им, оставаме затворени в един микросвят на невежество и слепота. Бъдещето, според мен, е това, което ще преоткрием и пресътворим - да осъзнаем, че можем да бъдем това, което желаем да видим в света, да преживяме себе си по различни начини, осъзнавайки, че всеки наш избор ни носи нова опитност и последствия. Мислите и думите ни изграждат нашия интимен и външен свят и изживяванията ни. Подобно на прашинки те оформят изящни дюни или ни повличат в плаващите пясъци на безнадеждността. Можем да изживеем себе си и промените, които настъпват в нас в различни възрасти, на различни места, с различни хора, дори в различни сезони. Можем да изградим и отстояваме свои ценности и да не ставаме част от системата.
                Бъдещето е начинът, по който гледаме на себе си и всичко случващото се в и около нас, след нас, въпреки нас. Посока... Усмивка... Прозрение... Всяка наша мисъл е енергия, която според физиката не може да се заличи, а само да се трансформира. Ако излъчваме мисли на апатия или агресия, на огорчение или обвинение какво бъдеще можем да очакваме? Поглеждайки към себе си поемам на пътешествие, което ще ми разкрие величието на духа и силата на всяко свое желание, мисъл и избор. Престъпността, потисничеството, унищожението на всички природни ресурси, нарастващата ожесточеност, налагането на псевдоценности и т.н. са следствие от примитивизъм, от поддаване на манипулации и бягане от отговорност, че нищо не зависи от нас. Ние сме ненаситни в желанията си и лениви към себе си. Влагаме енергията си в посредствена работа, затъваме в битовизми, пренебрегваме нуждите на тялото си, задушаваме в бездуховност, товарим с негативна и ненужна информация ума си и роптаем, че не сме щастливи, че не живеем добре, че всичко е горе-долу... Инерцията ни повлича...
Как реагирам аз? Какво правя за да оптимизирам и организирам живота си? Поддавам ли се все още чуждо влияние? Преследвам ли чужди мечти? Понякога е наистина трудно да разберем какво искаме от живота, защото сме обременени от преживяно или дочуто и видяно от нас или другите.

            Моят поглед към бъдещето - това е сбогуването с призраците на миналото и усмихнато-сърдечното “Здравей!” на всичко, което ще бъде мой най-висш избор.