Всичко започна с робинята Изаура. Още от първа серия, като ме погледна от телевизионния екран с онези нейни големи, влажни като на текезесарско теле, очи - се влюбих до умопомрачение. Цели 50 серии се гледахме срамежливо, тайно копнежно. Харесваше ме, почти бях сигурен в това. Беше въпрос на още десетина серии, за да разбере, че жестоките захарни плантатори, които я харесваха, не могат да й предложат нищо друго, освен едно паразитно капиталистическо съществуване, обречено на морална и икономическа деградация. А аз като отличник на класа, чийто възрожденски замечтан образ стои фотографиран на таблото "Наша гордост", съчетавах в себе си всички добродетели на примерното чавдарче и можех да й предложа любов, черпеща жизнени сокове от светлия пример на братската обич и взаимопомощ между социалистическите народи!...Обаче взе, че спря токът. Точно по средата на сериала, по средата на моята първа виртуална любов. Спря и дойде чак след цели десет серии. Изаура вече се прегръщаше с един млад зах ...