На залез повече приличам. И вече есента ми е любима, привлича ме. Обичам да съзерцавам как на хоризонта лятото горестно тъгува по слънцето, покоят е прегърнал дърветата и всяко листенце е цвете. Как есенни жерави рисуват залези, морето зове рибарите, а лодките им изгревно блестят и всеки плете в мрежите мечтите си и радостта, и болките им мълчат. А росни хризантемите усмихват утрините ни. Като от приказка дочувам в кръговратно зазоряване припяването на птиците със симфонията на гората на прощаване, забързани нанякъде в дивен рисунък с ятата. Дъждът тихо измива сивотата на очите, сякаш ги целува. А хладината плете пъстро одеало... как да нe се сгуша кротко до теб с магията на равноденствието като в ново начало, с разумно сърце и възторжен ум. Пролетна есен, мъдростта ти отива.
Galaxi
© Галина Все права защищены